20 минути по-късно бяхме у нас.
-Хей..-Кейтлин седеше на дивана -Какво става?
-Ами Вики ще остане у нас, докато техните не се приберат.-отговорих
-Добре.. ако искаш може да си при мен.-каза сестра ми на момичето до мен
-Ами добре.-съгласи се
-Качи се направо да си оставиш нещата, а аз трябва да говоря с Лео.
Вики се качи и Кейтлин ме погледна сериозно.
-Какво се случва?-попита
-Ами.. притеснява ме, да не се появи бившия й отново. И първо й предложих аз да остана у тях, но.. после се усетих, че може да не й е спокойно така, и за това й предложих да дойде у нас.-обясних
-Притесняваш се?-сестра ми гледаше учудено
-Да.-кимнах -Нещо друго?
-Не. Ще се кача при Вики.
Глт на Вики
Кейтлин влезе в стаята и ме погледна.
-Добре ли си?-попита
-Да.-отговорих -Просто много неща се случиха.
-А Дерек търсел ли те отново?-зададе следващия си въпрос
-Не, и се надявам да не го прави.-въздъхнах
Наистина се надявах. Този човек ми отрови живота.
-Въобще не го разбирам. Ти искаш да си продължиш живота.. Правиш го и в един момент той отново се появява.-момичето срещу мен също въздъхна
-И аз не го разбирам, но както и да е.
-Мхм.. А какво става с Лео?
-Нищо.. Помагам му просто да учи.-обясних
-И няма нещо повече?
-Не..-преглътнах
-Какво става?-Бела също влезе
-Говорим за Лео и Вики.-отговори Кейт
-Ауу и какво точно?-момичето седна при нас на леглото
-Ами това, че все пак има нещо между тях.
-Нищо няма..-загледах се в ноктите ми
Трябва да си запиша час за нов маникюр.
-Сигурна ли си?-близначките присвиха очи срещу мен
-Ами да..-отговорих
Е вярно, че Лео ме целуна веднъж.. Но какво значение има?
-А при теб и Браян какво става?-смених темата
-Нищо..-Бела въздъхна -Объркана съм..
-Защо?
-Той.. държи се толкова странно. Първо ме изревнува от Лукас, после заговори как съм била негова.. В училище пък беше с Кейла. Не го разбирам.
-Защо не говориш за това с него?-Кейтлин също се включи в разговора
-Защото ще смени темата. Винаги така прави.-въздъхнах и аз
-Защо не му приложиш някоя игра? Някой тест?-присвих очи
-Не знам.
-Бела, я се стегни. Докато го нямаше тук играеше по няколко игри. Разиграваше Лукас, Кристиан, Нейт. А сега когато се появи Браян, всичко спря.
-Не разбираш. С него се чувствам толкова добре.. Той беше първия човек който ме докосна.
-Ти.. искаш да кажеш, че си влюбена в него?
-Не съм.-възрази момичето
-Добре.-кимнах
Просто нямаше смисъл да спорим.
-Добре, е хайде да правим нещо.-смених темата
-Да отидем на парти?-предложи момичето до мен
-Утре сме на училище.-въздъхнах
-Утре е петък и ще ни заместват цял ден.-Кейтлин гледаше програмата на телефона
-Ами, тогава съм съгласна.-усмихнах се
-Е, тогава да се оправяме.-Бела стана от леглото
-Аз не съм си взела никакви дрехи, особено за партита.-отвърнах
-Ела и си избери нещо от гардероба ми.-проедложи тя
-Добре.-кимнах
Излезнахме от стаята на Кейтлин и отидохме в другата стая.
YOU ARE READING
Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...