Глава 6

446 6 0
                                    

20 минути по-късно бяхме у нас.

-Хей..-Кейтлин седеше на дивана -Какво става?

-Ами Вики ще остане у нас, докато техните не се приберат.-отговорих

-Добре.. ако искаш може да си при мен.-каза сестра ми на момичето до мен

-Ами добре.-съгласи се

-Качи се направо да си оставиш нещата, а аз трябва да говоря с Лео.

Вики се качи и Кейтлин ме погледна сериозно.

-Какво се случва?-попита

-Ами.. притеснява ме, да не се появи бившия й отново. И първо й предложих аз да остана у тях, но.. после се усетих, че може да не й е спокойно така, и за това й предложих да дойде у нас.-обясних

-Притесняваш се?-сестра ми гледаше учудено

-Да.-кимнах -Нещо друго?

-Не. Ще се кача при Вики.

Глт на Вики

Кейтлин влезе в стаята и ме погледна.

-Добре ли си?-попита

-Да.-отговорих -Просто много неща се случиха.

-А Дерек търсел ли те отново?-зададе следващия си въпрос

-Не, и се надявам да не го прави.-въздъхнах

Наистина се надявах. Този човек ми отрови живота.

-Въобще не го разбирам. Ти искаш да си продължиш живота.. Правиш го и в един момент той отново се появява.-момичето срещу мен също въздъхна

-И аз не го разбирам, но както и да е.

-Мхм.. А какво става с Лео?

-Нищо.. Помагам му просто да учи.-обясних

-И няма нещо повече?

-Не..-преглътнах

-Какво става?-Бела също влезе

-Говорим за Лео и Вики.-отговори Кейт

-Ауу и какво точно?-момичето седна при нас на леглото

-Ами това, че все пак има нещо между тях.

-Нищо няма..-загледах се в ноктите ми

Трябва да си запиша час за нов маникюр.

-Сигурна ли си?-близначките присвиха очи срещу мен

-Ами да..-отговорих

Е вярно, че Лео ме целуна веднъж.. Но какво значение има?

-А при теб и Браян какво става?-смених темата

-Нищо..-Бела въздъхна -Объркана съм..

-Защо?

-Той.. държи се толкова странно. Първо ме изревнува от Лукас, после заговори как съм била негова.. В училище пък беше с Кейла. Не го разбирам.

-Защо не говориш за това с него?-Кейтлин също се включи в разговора

-Защото ще смени темата. Винаги така прави.-въздъхнах и аз

-Защо не му приложиш някоя игра? Някой тест?-присвих очи

-Не знам.

-Бела, я се стегни. Докато го нямаше тук играеше по няколко игри. Разиграваше Лукас, Кристиан, Нейт. А сега когато се появи Браян, всичко спря.

-Не разбираш. С него се чувствам толкова добре.. Той беше първия човек който ме докосна.

-Ти.. искаш да кажеш, че си влюбена в него?

-Не съм.-възрази момичето

-Добре.-кимнах

Просто нямаше смисъл да спорим.

-Добре, е хайде да правим нещо.-смених темата

-Да отидем на парти?-предложи момичето до мен

-Утре сме на училище.-въздъхнах

-Утре е петък и ще ни заместват цял ден.-Кейтлин гледаше програмата на телефона

-Ами, тогава съм съгласна.-усмихнах се

-Е, тогава да се оправяме.-Бела стана от леглото

-Аз не съм си взела никакви дрехи, особено за партита.-отвърнах

-Ела и си избери нещо от гардероба ми.-проедложи тя

-Добре.-кимнах

Излезнахме от стаята на Кейтлин и отидохме в другата стая.

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиWhere stories live. Discover now