Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 31

-След седмица.-кратко точно и ясно

-По ясна дата?-повдигнах вежди

-Дванайсти.-отговори

-Добре. Е аз ще тръгвам.-казах

-Къде ще ходиш?-попита ме Лео

-В кафенето при леля и чичо.-отговорих без да се замисля

-С тях ли живееш?-нов въпрос

-Мхм.-кимнах

-Е, добре. Ще се видим утре.-каза мъжа

-Мда.-преглътнах

Излезнах от офиса, казах си чао с останалите и си тръгнах.

---

2 часа по-късно

Глт на Лео

По телефона

-Ало?-вдигна ми Кейтлин

-Къде точно е кафенето на леля й, на Виктория?-попитах без да овъртам

-Уоу. Е поне не овърташ. Ами на тяхната улица е. Ще го видиш. Отпред има много цветя и няма как да не го разпознаеш.-отговори -Защо?

-Трябва..-въздъхнах

-Трябва да я видиш?-сестра ми довърши изречението

-Мхмм..-съгласих се

-По-късно искам да говорим.

-Добре. Ще мина през вас.-казах и затворих

Станах от стола, взех си сакото и излезнах от офиса.

-Теса, аз тръгвам.-казах на асистентката ми -Ако някой ме търси, кажи че съм излезнал по работа и ще се върна по-късно.

-Добре, господин Грейс.

Излезнах от сградата и се качих в автомобила ми. Потеглих и няколко минути по-късно бях пред Виктория.

Точно на 5 минути от тях се намираше кафенето. Щом влезнах я видях да седи зад бара и да си говори с нейната приятелка. Смееха се на нещо и с нищо не показваше, че ме е видяла.

Беше красива. Много красива мамка му. Но това, че замина преди 5 години.. Нещо което ме накара да се върна в реалността, бе че чух как Виктория се закашля. Погледнах и видях, че Аманда е до нея и отиват на някъде. Дори не се замислих, а право тръгнах след тях. Щом влезнах в стаята видях, че Вики се опитваше да си поеме въздух, но сякаш нещо й пречеше.

-Вики, успокой се. Хайде дишай.-говореше й момичето срещу нея

-Вики.-отидох до нея и оцхванах лицето й с двете си ръце -Отдръпни се..-казах на Аманда, а тя излезе от стаята -Погледни ме.

Виктория ме погледна, но все още не можеше спокойно да си поеме въздух.

-Хайде. Поеми си въздух и го отпусни.-тя кимна, но не успя да го направи -Хайде заедно.-хванах й ръцете и си поехме въздух

Издишахме го, след което повторихме тези действия.

-По-добре ли си?-попитах я

-Да.-кимна и си отдъхна -Ти.. ти кога дойде?

-Преди няколко минути.-отговорих -Сигурна ли си, че си добре? Ако искаш може да отидем на лекар..

-Добре съм. Просто ми се случва от време на време..-кимна Виктория

-Добре.

-А ти защо си дошъл?

А сега де? Защо бях дошъл?

-Ами.. да те попитам какво стана днес с Кейла.-измислих си набързо

-Дошъл си до тук, само за да ме попиташ какво сме си говорили с бившата ти?-жената присви очи към мен -Нали знаеш, че можеше да ми звъннеш или утре като се видим да ме попиташ?

-Мда.-кимнах и прочистих гърлото си -Но реших да дойда. И без това нямаше какво да правя във фирмата.

-Ясно. Ами тя ме поразпитва.. Искаше да знае кога сме се запознали. И кога точно се е случило всичко това. Ам, между другото.. забравих да ти кажа по рано..

-Какво?-попитах

-Леля и чичо искат да се запознаят с теб.-отговори

Те искат да се запознаят с мен?

-Мм добре. Но няма как да е днес.-казах

-Няма как.-Вики поклати глава, че е съгласна -И аз това им казах.

-И те?-повдигнах вежди

-Съгласиха се за някоя друга вечер.

-Добре.

-Вики добре ли си?-появи се Аманда

Глт на Виктория

-Да, добре съм.-кимнах -Спокойно.

-Сигурна ли си? Да повикам ли Джесика?-Аманда беше готова да извика леля

-Няма да тревожим леля с моите глупости.

-Аманда, спокойно аз ще се погрижа.-намеси се Лео

-Няма за какво.-погледнах го

-Напротив. Има.-отвърна той -Хайде ставай.

-Никъде няма да ходя.-отказах

-Виктория ставай, защото ще ме принудиш да те вдигна.-Лео ме гледаше сериозно и се изправи