Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 16

Погледнах в огледалото за задно виждане. И да е карал зад мен, вече не кара.

Продължих да карам извън града. Ии скоро бях на една поляна. Спрях колата и си поех въздух.

Мамка му.. заминавам с нашите за Италия. След 2 месеца. Трябваше да се опитам да ги разубедя. Имах още 3 месеца докато завърша и нямаше как да замина. Може би ако им кажа, че ще замина след като завърша, ще се съгласят. Въпреки, че надали това ще се случи.

Някой паркира до моята кола. Обърних се и видях, че това е Лео. Извъртях очи. Какво точно не разбра от това, че искам да съм сама?

Направи ми знак с поглед да слезем от колите. Слезнах от колата и го погледнах.

-Кое по точно не разбра от това, че искам да съм сама?-попитах

-Всичко.-отговори -Какво има?

-Нищо. Просто се ядосах малко и реших да покарам.-въздъхнах

Не бях далеч от истината.

-Ядоса се?-момчето повдигна вежди -И каква е причината?

-Няма значение.-подпрях се на колата

-Вики..-започна Лео

-Спокойно. Не е нищо сериозно.-преглъгнах

Само ще замина за Италия. Трябваше да му го кажа, но въобще не знаех как.

-Сигурна ли си?-попита ме

-Мхм.-кимнах

-Аз не съм сигурен..-Лео прибра кичур от косата ми зад ухото

Погледнах го и се надигнах на пръсти. Целунахме се, но за кратко.

-Добър опит да смениш темата, но..-целунах го отново

-Моля те, не ми се говори за това.-прехапах устни

-Добре, тогава.. да отидем някъде другаде?-предложи момчето

-Къде?-попитах

-У нас. Няма никой.. и скоро няма да има.-отговори

-Мм.. може.-съгласих се

Качихме се по колите и потеглихме. Аз отново карах по-бързо. Телефона ми звънна и вдигнах.

По телефона

-Ало?-вдигнах

-Моля те, карай по внимателно.-каза Лео

-Но аз карам по внимателно.-отвърнах

-Добре, тогава да е по-бавно.-извъртях очи

-Защо?-попитах

-Защото се притеснявам така.-отговори

-Добре.-преглътнах и затворих

Намалих скоростта, но само малко. След няколко минути бяхме у Лео. Щом влезнахме в къщата, момчето веднага ме вдигна. Докато се усетя, вече бяхме в стаята му.

---

-После какво ще правиш?-попита момчето докато си лежахме

-Не знам.-отговорих замислено -Най вероятно ще карам без посока.

Дали ако не му кажа.. той ще предложи да остана у тях? Въпреки че ние сме просто приятели.. Дали да се опитам да говоря с майка ми, да разубеди баща ми, да не заминавам с тях?

-Вики..-чух Лео да ме вика

-Какво?-попитах

-Чули какво ти казах?-погледнах го

-Извинявай, замислих се.-въздъхнах -Какво каза?

-Ами какво ще кажеш да останеш при мен тази нощ?-повдигна вежди

-Да остана при теб?-аз също повдигнах вежди

-Мхм.-кимна

-Ами.. добре.-съгласих се

-Супер. Искаш ли да си поръчаме пица?-момчето зададе следващия си въпрос

-Не съм гладна. Но ако ти си, поръчай.-отговорих

-Добре. По-късно ще поръчам.

-Хайде да гледаме филм.-казах му

-Мм добре. Аз ще сляза да взема пуканки, а ти избери филм.-отвърна

Кимнах и излезе от стаята. Аз станах и облякох тениската му. Взех лаптопа и се върнах в леглото. Включих го и влезнах в Нетфликс. Хмм.. кой филм да е? Докато се чудех, Лео също се появи.

-Реши ли кой филм ще гледаме?-попита

-Не..-отговорих

-Хмм.. тази тениска ти стои по-добре, отколкото на мен.

Прехапах устни, но не го погледнах.

И така ни протече вечерта.