А после отворих вратата на банята му. В този момент се радвам, че говорих с майка му на Лео и ми даде съвет. Добре, че я послушах.
-Ти наистина живееш тук?-Кейла се усмихна странно -Явно са наистина сериозни нещата.
-Ами да. Беше идея на Лео.-дадох й червилото и жената влезе в банята
А аз стоях на вратата.
-И все пак. Доста е сериозно. Ние бяхме три години във връзка и тук идвах с предупреждение, а ти живееш вече с него.-Кейла си намаза от червилото
И все пак огледа всичко. Погледа й казваше само едно нещо - ревност. Ревнуваше.
Излезна от банята и ми върна червилото. Аз от своя страна го оставих на тоалетката и се върнахме в градината при мъжете.
-Ее, вие от кога всъщност се познавате?-попита Зейн
-Ами..-погледнах за момент Лео -От малки.
-Сериозно?-мъжа беше учуден -Това е.. невероятно.
-Да.. може би.-кимнах -Искате ли още от храната?
-Не. Аз се нахраних.-усмихна се леко Кейла и погледна към Лео
-Не, Вики.-засмя се леко Зейн -Наистина е много вкусна храната, но ако хапна още веднъж ще се пръсна.
-Ами, добре.-засмях се и аз след него -Ако искате мога после да ви сложа за вкъщи.
-О, аз със сигурност искам.
Дали да не ги оставя Лео и Кейла сами? Трябва да измисля някаква причина, за да може и Зейн да дойде с мен.
-Зейн, може ли да ми помогнеш с десерта?-попитах
-И аз мога да помогна.-каза Лео
-Да, но ти все още вечеряш.-отвърнах
-Хайде, нека ти помогна.-станахме с другия мъж от масата
Отидохме в кухнята и отворих хладилника.
-Е, ти като каква работиш при Лео?-Зейн полюбопитства
-Като архитект.-отговорих -А ти с какво се занимаваш?
-С парфюми. Имам собствена марка и я продавам навсякъде. Дори в България.-извадих четири бели чинии за тортата
-Сериозно? Как се казва?-погледнах го за момент
-Tom Ford.-извадих един нож и четири вилици
-Сериозно?-бях изненадана -Аз я обожавам. Всеки път подарявах на баща ми за рождения му ден по един от парфюмите ти, както и на майка ми.
-А сега не им ли ги подаряваш?-преглътнах
-Не.-поклатих глава -Те починаха.
-Съжалявам..
-Няма проблем. Както и да е.
Глт на Леонардо
-Е, значи вече не живееш сам.-каза Кейла
-Мда.-огледах отново навсякъде
-Аз исках разрешение, дали мога да дойда и то с предупреждение. Три години....-Кейла ме гледаше сериозно
Не можеше да прикрие емоция точно в момента. Знаех, че се ядосва на този факт. От факта, че Виктория "живее" с мен.
-А тя.. още на първата седмица се премести при теб. Как стана това? Нали ти обичаше личното си пространство?
-Права си.-не показвах никаква емоция -Но това се отнася и за теб. След като се разделихме, няколко дни по-късно, се събра със Зейн.
-И това трябва да е проблем?
-Не, но ти първа направи проблема, за това че Виктория живее с мен.
-Лео, тя дори не е завършила, а я взе на работа. Това ще ни закопае. Направи голяма грешка.
Тъкмо щях да кажа нещо, когато в стаята влезнаха Виктория и Зейн. Оставиха чиниите с десерта пред всеки един и се настаниха на местата си. Погледнах жената до мен. Изглежаше леко тъжна.
-Е, за какво си говорите?-попита мъжа срещу мен
-За работа.-отговори Кейла -Вики, отново ли и двамата направихте десерта с Лео?
-Не.-отговори и Вики -Сама го направих. Надявам се да ви хареса.
Половин час по-късно
-Чао.-казахме си с Кейла и Зейн -Ще се видим отново.
-Чао.
Ии в къщата останахме само аз и Виктория. Тъкмо щях да я попитам какво й е, когато тя тръгна да разтребва масата.
-Ще оправя, и ще си тръгна.-каза и взе чашите от масата
-И аз ще ти помогна.-казах
-Добре.
-Може ли да те попитам нещо?
-Може.-кимна
-Какво ти е?-поех си въздух
-Нищо.
Добре, ще разтребим масата и след това ще я притисна.
YOU ARE READING
Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...