-Лео изкарал си голям късмет с това момиче..-Алекс, баща му, ме похвали
-Така е..-мъжа до мен кимна
Дали щяхме да говорим за това от снощи? Или щяхме да се направим, че нищо не се е случило?
-Хей, имам идея.-каза Ава
-Каква?-попитах
-Да излезем довечера четиримата.-отговори с усмивка
Погледнах Лео. Май не беше съгласен.
-Ами нее..-бях готова на откажа, но той ме прекъсна
-Съгласен съм.-кимна
-Супер. Довечера в осем, ще запазя маса в ресторант "Cruelty".-каза момичето и се загледа в телефона си
---
-Здравей..-баща му на Лео, дойде при мен в градината
-Здравейте.-усмихнах се -Как сте?
-Благодаря, добре. Ами ти? Виждам, че нещо те мъчи.-загледах се в цветята
-Замислих се за родителите си.-обясних
-А те къде са?-мъжа полюбопитства
-Починаха.-преглътнах
-О, съжалявам.
-Няма проблем.-кимнах
-Ее, запозна ли се с майка му на Лео?-получих нов въпрос
-Да.-усмихнах се леко -Великолепна жена, ако питате мен.
Или поне преди беше такава - добавих на ум. Сега не беше променила.. Но имах поне отговора на въпроса - защо. Вече знаех, защо се държи така.
-Микаела..-мъжа спомена името й, и се спогледахме
-Спомняте си името й?-това ме накара още повече да се усмихна
-Да.. Аз спомних си го.-кимна
-Може ли да ви попитам нещо?-върнахпсе погледа върху цветята
-Да.
-Защо не се върнете с нас?-зададох най накрая въпроса си
-И аз се питам същото. Няма да лъжа.. Но мислех, че първо трябва да си спомня напълно всичко за семейството си.
-Как ще си спомните, ако не сте до тях, за да ви помагат да си припомните?-това го казах на глас без да се замисля -Извинете.
-Не, права си. Напълно си права.-мъжа се усмихна леко -Но ще трябва да помисля още малко. Еее, аз ще те оставям.
Ии скоро бях сама в градината. Погледнах телефона си. Скоро трябваше да се оправим с Лео, за вечерята с Ава и Лукас. Какво ли правеха леля и чичо? А момичетата?
-За какво се замисли?-не бях видяла кога е дошъл Лео
-За леля и чичо.-отговорих искрено -Ти нямаше ли работа?
-Приключих я.-отговори
-Значи.. е време да се оправим за вечерята.-преглътнах
-Мхм.-кимна
Станах от стола, взех си телефона и влезнахме в къщата. Качихме се в спалнята и отидох до куфара си. Огледах си дрехите, за да си избера с какво да си облека. Накрая извадих този рокля:
Отидох в банята и се преоблякох. Излезнах и си обух токовете. В това време и Лео се беше преоблякъл. Седнах пред тоалетката и се гримирах. Оправих ти косата и се загледах в мъжа зад мен. Беше секси. Още по секси от преди с брадата която имаше. Защо мислех това? Не трябваше така да мисля..
Телефона ми светна и видях, че момичетата са писали. Писах им набързо и се напръсках с парфюма ми.
-Готова ли си?-попита ме Лео
-Да.-отговорих
-Добре, хайде да тръгваме.-каза
Кимнах и станах от стола. Взех си чантата, като върте пъхнах и телефона, и излезнахме от стаята. Слезнахме и видяхме леля му на Лео.
-Излизате ли деца?-попита
-Да.-кимна мъжа
-Е, приятно.
-Благодаря.-усмихнах се
Излезнахме от къщата и се качихме в колата.
Нькорко минути по-късно с Лео влезнахме в ресторанта и видяхме Ава и Лукас. Минута по-късно седяхме на масата.
YOU ARE READING
Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...