След 15 минути се намирахме на масата. Като Ейдриън седеше у мен докато му давах да хапва от пюрето.
-Утре какво ще правим?-развалих тишината
-Има доста работа във офиса. Ще проведем и среща в конферентната зала. Ще е хубаво и ти да си там, защото ще говорим за проекта с пристанището.
-Добре. Нещо друго?-дадох отново от пюрето на Ди
-Ще видим.-отговори
Кимнах и продължихме с вечерята.
---
-Мислиш ли, че Зейн ще остави Кейла?-попитах мъжа до мен докато обличах пижамата на Ейдриън
-Вики..-въздъхнах Лео и ме погледна лошо -Нека не говорим сега за това.
-Добре, а за какво?-повдигнах вежди
-Ами..
-Мислил ли си да имаш деца след време?-зададох следващия си въпрос преди да е казал нещо
-Деца?-подсмихна се -Не. Аз.. не ставам за родител.
-Мхм..-съгласих се -Хайде Ди. Трябва да спиш.
Легнах в леглото с него, но той се размърда и взе да протяга ръчички към Лео.
-Какво?-той беше объркан
-Иска ти да легнеш при него.-отговорих
-Оо.. мм.. не.-мъжа поклати глава в знак на несъгласие
-Хайде де. Все пак ти е племенник. Разбирам, че не искаш деца, но не трябва да наказваш и това невинно малко същество.-казах
-Наказвам?-Лео повдигна изненадано вежди
-Хайде. Десет минути ще полежиш с него и толкова.-въздъхнах
Той също въздъхна, но все пак легна. Аз от своя страна се опитах, да стана и Ейдриън ме хвана за косата.
-Ох..-хванах му ръчичката -Ди, нали чичо ти е тук?!
Малкото момченце обаче така и не ме пусна.
-Е, ще стоим тук и двамата.-каза Лео изведнъж
-Явно.-легнах отново
---
На сутринта
Събудих се от алармата и побързах да я изключа. Лео не беше в стаята.. и по добре. Станах от леглото и погледнах Ейдриън. Той спеше все още в креватчето си. Затова пък аз отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. А после отидох до сака ми. Извадих си ето тези дрехи:
И обух тези токове:
Оправих се и Ейдриън се събуди.
-Добро утро, сладко момченце.-взех го от креватчето и го сложих на спалнята -Наспа ли се? М?
Погъделичках го, а той се разсмя и разшава.
-Стой, че трябва да те оправя.-засмях се
Оправих го набързо, оправих спалнята, и се погледнах набързо в огледалото. Вързах си косата на опашка, сложих си два три пръстена на ръцете, напръснах се от парфюма ми, взех си чантат, взех Ейдриън на ръце и излезнахме от стаята. Слезнахме в хола където беше Лео.
-Добро утро.-поздравих
-Добро.
-Какво ти е?-попитах
-Нищо.-отговори
-Нещо с баща ти?
-Виктория, не ми се говори сега за това.-Лео ме погледна сериозн
-Оф.. на човек да не го интересува за живота ти.-промърморих
-Какво?
-Нищо. Тръгваме ли?-смених темата
-Кейтлин всеки момент ще е тук, така че..-позвъни се на вратата
Отидох и отворих.
-Дииии!-Кейтлин веднага го взе
Малкото момченце се засмя и я прегърна силно. А после каза:
-Мамааа!
-Как е?-попита брюнетката и влезнахме навътре
-Не знам.-свих рамене
-Снощи нали не прави пакости?-жената зададе следващия си въпрос
-Въобще. Беше много послушен и отново бих го гледала.-усмихнах се
-Добре.. Аа къде са му нещата?
-Сега ще взема всичко и натоваря в колата.-каза Лео и стана, а после се качи на втория етаж
YOU ARE READING
Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...