1.Глава

3.2K 37 1
                                    

-Всеки момент трябва да е тук.Ако останете насаме, знаеш как да действаш..-Йоланда даваше нареждания на дъщеря си.

Правех кафе в кухнята колкото и да не ме интересуваше дочух част от разговора им.

-Сюзън, кафетата все още ли не са готови ?-изкрещя мащехата ми

-Върви си в стаята, не искам да ми се пречкаш из краката.-нареди Дебора

-Не зяпай като теле, а се качвай горе !-нареди през зъби майка и ме хвана грубо за ръката, пришпорвайки ме да се кача в стаята ми.

Кой е Доусън и за какво беше цялата тази суматоха ли ?Честно казано и аз самата не знаех.Напоследък доста често идва вкъщи.Изглеждаше младолик мъж на около 22-24 годишна възраст.Разговаря с баща ми в кабинета му и няколко минути след това си заминава като лек ветрец.А Дебора, като че ли никога не е виждала хубав мъж се опитва да му се хареса.

Качих се в стаята ми, само за да си взема мобилният и някакви джобни за излизане.Напускайки стаята ми дочух дълбок, дрезгав глас да идва откъм стълбището.Баща ми идваше право към мен, последван от мъжа в черно.

Не съм го виждала отблизо, защото
при всяко негово посещение Йоланда ме отпраща.Не знаех нищичко за него.Нито кой е, нито откъде е.Татко не обичаше да споделя с нас за разговорите им в кабинета му.

Опитах да се изнижа незабелязано, но просто нямаше как, защото единствения път беше по стълбите.
Като се разминахме очите му минаха през мен.Имаше нещо нечестиво в погледа му, изобщо не ми хареса как ме огледа.

-Отиваш ли някъде ?-попита баща ми

-Ще излизам с приятели.-отвърнах и се затичах към вратата.

Извадих телефона от джоба си и набрах Аника.Вдигна ми от втория път.

-Къде си ?

-Смяната ми почти приключва, ако искаш ела да ме изчакаш.-предложи

-Идвам.-отвърнах и се запътих натам.

....

След няколко минути вече се намирах пред работното и място.
Влязох в кафенето и оставих чантичката си върху един стол.

-Ще пиеш ли нещо ?-дойде до мен

-Вода.

-Нещо ново при теб ?-попита, когато ми донесе водата.

-Нищо особено, Доусън отново е вкъщи.Тази седмица започна да идва ден през ден.А и онези двете ми изкараха нервите пак.Знаеш как реагират когато чуят, че ще идва у нас.

𝐵𝓁𝑒𝑒𝒹𝒾𝓃𝑔 𝓈𝑜𝓊𝓁𝓈 🥀Onde histórias criam vida. Descubra agora