Греховна империя - Мегън Марч

Пета глава

Кийра

ТOBA. HE. СЕ. СЛУЧВА.
He е възможно да ми дава картбланш да задам всички въпроси, които съм трупала дни наред, и да чуя истината, нали? Но не мога да отрека откровеността в тъмния му поглед.
От друга страна обаче, не мога да пренебрегна и умората, плъзнала по лицето му. Преди време бих се възползвала да го подложа на жесток кръстосан разпит, но сега? Не мога да го сторя. Мисля за него, искам да е добре и да се оправи бързо. Защото безопасността и здравето на Лаклан са на първо място в приоритетите ми от мига, в който гледах как го завличат в онази кола на улицата далеч от мен.
— Трябва да спиш, да си почиваш. Защото трябва да изсипеш ада над този град, та всеки да разбере, че не може безнаказано да се изправя срещу
Лаклан Маунт и неговата жена.
Отново виждам смаяното му лице, гледа ме, сякаш ме вижда за първи път. И може да е прав. Защото за първи път се чувствам така.
— Моята жена?
Присвивам очи.
— Ти искаше да призная, че съм твоя. Оказва се, че в ситуации на живот и смърт нещата се изясняват доста бързо и ефективно.
Погледът му се затваря, изолира ме.
— Сега говорят обезболяващите. Щом станеш от това легло, ще ми се нахвърлиш и ще искаш да те пусна да си идеш. Ще настояваш да си идеш.
Стисвам устни, скръствам ръце пред гърдите си и прикривам умело острата болка в ребрата, която, въпреки натъпканите в тялото ми лекарства, е твърде осезаема.
Дали е от лекарствата? Не, не искам да повярвам. Чувството за собственост, което изпитах, потребността да пролазя през стъклото и да стигна до него, докато го отвличаха далеч от мен, не беше от медикаментите. Адреналин? Може би. Но това е абсолютната истина.
— Предполагам, ще видим кой е прав. Защото вече със сигурност знам точно как ще се развият нещата.
— И как според теб? — пита той, но преди да отговоря, вратата се отваря.