Трийсет и седма глава

88 3 0
                                    

Маунт

КОГАТО ПРИСТИГАМ, ЕТАЖЪТ, НА КОЙТО Е казиното, е почти изпразнен, но не докрай. Ала преди да дойдат ченгетата, ще съм приключил. После ще проведем дълга и неизбежна дискусия с тях. И когато си тръгнат, никой няма да се съмнява, че градът ми принадлежи.
Пускам съобщение на V.
Маунт: Взе ли я?
V: Още не, пътувам.
Маунт: Кажи ми, когато е с теб.
V: Ще ти кажа.
Помагам да махнем масите, пълним камион след камион. После всичко ще замине в различни посоки из града. Яката ми е подгизнала от пот.
Минаха почти четиридесет минути. Нещо не е наред.
Маунт: Взе ли я?
V: Не е тук. Търся навсякъде. Не я намирам.
През целия си живот съм се доверявал на инстинкта си. Трябваше и сега да го сторя. Нещо не е наред. Мирише на гнило.
Маунт: НАМЕРИ Я ВЕДНАГА.
Следващото ми обаждане е до Джей.
— Пропуснахме ли някого? — Не се налага да обяснявам за какво питам.
— Не, шефе. Гепихме ги всички. До последния шибан човек.
— Сигурно ли е това? Защото, ако грешиш...
— Не греша. Какво, по дяволите, става?
— V не може да намери Кийра в дестилерията.
— V не може да се ориентира и в хартиен плик. Сградата е голяма. Вероятно се е загубил.
Пренебрежителният тон на Джей ме вбесява и не си правя труда да отговоря. Затварям.

Греховна империя - Мегън МарчWhere stories live. Discover now