Греховна империя - Мегън Марч

Двайсет и пета глава

Маунт

  — КОЛКО ОЩЕ? — ПИТАМ САКСЪН И свалям бинокъла.
  През последните седемдесет и два часа отървахме Ню Орлийнс от почти всички членове на картела на Едуардо.
  — Четирима. Свили са се като кучки в оня комплекс. — Наемният убиец е направо потресен от бъзливите шефове.
  — Знаят, че си се прицелил в задниците им и не очакват нищо добро.
  Саксън килва глава.
  — Вярно е.
  Кийра ме сравни с архангел Михаил — доста стряскащо, имайки предвид предишното ми име. Но в случая не търся божествено възмездие. Да, отмъщавам им за всяка капка пролята от тялото ѝ кръв, но също е свирепо възмездие задето картелът наруши сделката. Човек с моето положение няма как да отстоява могъществото си, ако не извърши показно убийство. Ей така, за назидание. Назидание за всички тях. Всеки. Един. От. Тях.
  И когато организацията им бъде изкоренена от града, конкурентът им ще бъде по-силен, но ще уважава повече моите правила, които противниците им погазиха и платиха с кръвта си.
  Това е положението. И никак не е хубаво.
  Облечен съм в черно като Саксън, нося предпазна жилетка и тялото ми е натежало от муниции и оръжия с изключително качество — много повече от снаряжението на морски пехотинец, преди да влезе в битка.
  Намираме се на един покрив на петстотин метра от централата на картела и съставям план за последните четирима. Уведомих мексиканците, че ако прекарат и един човек през границата, ще сметна това за покана лично да ги посетя. С цяла армия. И като казвам армия, имам предвид най-доброто оръжие, което чичо Сам предлага в разните там агенции с абревиатури, от чиито буквички можеш да си направиш супа, а аз държа в джоба си всички.
  Войната за територии на наркодилърите можеше да приключи преди години, но е твърде доходоносна и сладка и за двете страни.
  Един силует кацва на покрива до нас и двамата със Саксън на мига се прицелваме в него. Ранзъм вдига ръце.
— Хайде, стреляйте, мамка му. И кой ще се погрижи труповете да изчезнат, като изтрепете ония? Вестникарите ще се посерат, като разберат колко малко тела е открила полицията.
Ранзъм казва самата истина. Двамата със Саксън насочваме биноклите към централата. Оставихме няколко трупа ей така да покажем, че не се шегуваме, но без да предизвикваме истерия в медиите.
— Плаща ти се. Какво ти дреме?
— Не съм шибан гробар. Занимавам се с контрабанда. Просто пропилявам уменията си. И да си наясно — след тия лайна, вдигам цената на труп.
Хвърлям му поглед през рамо.
— Ами тогава да ти дам пушка и ела при нас. Тъкмо да разчупим малко скуката.
Той се усмихва зловещо и вади дълъг, направо ужасяващ нож.
— Предпочитам да съм близо до жертвата. Така да се каже, да си общуваме по-интимно. Някакъв генерал бе казал да не стреляш, преди да видиш как врагът ти обръща очи и бялото лъсва. Ето, това е моето темпо и подход. Не стрелба от разстояние.
Саксън ръмжи ядно: „Да ти го начукам". Двамата работят заедно, но това не значи, че са приятели, тъй че не пропускат възможност да се обиждат и да си въртят номера.
— Долавям движение — казва Саксън и плъзва пръст по спусъка на снайпера.
— Как, по дяволите, успя да види...
Преди Ранзъм да довърши, Саксън вече е дръпнал спусъка. Виждам през мерника как една глава се превръща в червена мъгла.
— Добър изстрел — казвам сухо и Сакън ми мята кос поглед.
— Всичките ми удари са добри.
Увереността на Саксън е една от причините да е моят човек за всяка по-деликатна операция. Знам, че би предпочел да не работи повече за мен. Казва, че оставя твърде много следи, но не ми пука. Аз наемам най-добрите, плащам им цяло състояние. Той се справя. Върши работа. Знам, един ден ще изчезне, и то така, че никога да не го намеря, но няма да се откаже, преди да приключим с това.
— Значи остават трима? — Саксън кимва. — Пращам екипа вътре. Време е да минем към интимно общуване.