Греховна империя - Мегън Марч

Четирсет и трета глава

Маунт

  СТРАХ. ЧУВСТВО, КОЕТО ОТ ГОДИНИ НЕ съм изпитвал, но сега ме стисва като демон, изскочил от ада, защото Кийра подбелва очи и главата ѝ клюмва сред купищата тела в гробницата на Хоуп.
  Не разбирам, отказвам дори да осмисля това, което виждат очите ми.
  Не е възможно! Не е възможно Джей да е сторила такова зло.
  Или? Дали?
  Махам сакото си и опитвам да спра изтичащата от тялото на Кийра кръв.
Магс. Кийра изрече името ѝ, преди да изгуби съзнание.
  — Виж дали мадам Магнолия е тук — викам на Зет и звъня на 911.
  От тридесет години не съм стъпвал в болница, не съм се обаждал в полицията за помощ. Ала за Кийра бих сторил всичко.
  Гласът на диспечера ми звучи някак писклив, но може да е от пулсиращата в ушите ми кръв. Трябва да съм спокоен, да разгранича нещата. При вида на кървящата пред очите ми Кийра, моята съпруга, направо откачам. В същото време изреждам джипиес координатите и бълвам закани какво ще се случи, ако не дойдат до секунди.
  Когато диспечерът ми казва да изчакам, затварям телефона и се обаждам на тежката артилерия. V вдига, но не говори.
  — Намерих я и няма да я загубя. — Давам му координатите.
  Затварям и виждам Зет, който се появява с безжизненото тяло на Магнолия.
  — Мъртва ли е?
  Зет я слага на земята до Кийра и търси пулса ѝ.
  — Не съвсем.
  — Мамка му!
  За първи път в живота си се моля да чуя сирените по-силно, по-близо, защото целият ми свят се руши пред очите ми. На лунната светлина кръвта на Кийра изглежда почти черна, мрачни петна по тревата.
  — Не може да бъде, мамка му. По дяволите! Ще живееш, чуваш ли ме! Мамка му, не ме оставяй. Обичам те!