Греховна империя - Мегън Марч

Двайста глава

Маунт

СТОЯ В ТЪМНИЯ ЪГЪЛ И Я ГЛЕДАМ КАК върви към другия край на залата. Оставам в сянката, където прекарвам живота си и в която съм доволен да бъда, тук е мястото ми.
Но Кийра? Тя принадлежи на светлината. Ще намеря начин да оправя нещата, защото друг вариант няма.
Тя крачи уверено, непоколебимо, с изправени рамене — знак, че се нуждае точно от това. Никога не се е бояла от мен и не се е огъвала. Дори в първата нощ, когато я доведох в библиотеката, тя захвърли мантото си и ме предизвика с татуировката с къна.
Но не става дума само за липса на страх. Кийра Килгор най-сетне е намерила себе си. Тя е най-величествената жена, която съм виждал.
Ръце като моите, твърде често опетнявани с кръв, не бива да я докосват, но няма да я пусна да си иде. Никога.
Минавам през залата съвсем тихо — развих това умение отдавна, защото нямах избор, и сега го използвам, когато сметна за нужно. С едно движение на китката дръпвам завесите и влизам — там, където няма сенки и приглушена светлина, а само цветове на дъгата.
Може би тук трябва да бъдем и двамата, тук е мястото ни. Не в сенките. Не в светлината. А на съвсем различно, уникално място, само за нас.
Притварям завесите и запечатвам двама ни вътре. Мускулите ѝ се напрягат, но не се кани да побегне. Не. Това е очакване в най-чиста форма... ако съдя по пулсирането в собствените си вени.
Въпреки незаздравелите рани не изпитвам болка. Не и когато я гледам. Знам, не бива да правя любов с нея тази вечер. Трябва да изчакам, докато се оправи напълно, но сега не разполагам с този лукс — времето.
Тази вечер трябва да поправя грешките от миналото и да сътворя нов спомен.
Пристъпвам към нея, привлечен от червената ѝ коса, огнена като нрава ѝ. Обожавам, когато застине в очакване. И вместо да се върна в онази нощ, когато ме мислеше за друг, оставам здраво стъпил в настоящето.
Защото тази вечер тя много добре знае кой съм.
Приближавам се и отмествам косата ѝ встрани. Гърдите ми се изпълват с доволство, като виждам тиарата на главата ѝ. Тя заслужава скъпоценните камъни и най-вероятно не знае, че смарагдите, които блещукат, сякаш намигват сред бялото злато, са истински.
Никакви преструвки повече.
Никакъв фалш.
От днес нататък всичко ще бъде истинско. Кийра Килгор е моя.