Греховна империя - Мегън Марч

Петдесет и седма глава

Маунт

КОГАТО КОЛЕСНИКЪТ ДОКОСВА ПИСТАТА, Кийра вади една папка и ми я подава.
— Какво е това?
— Само не откачай...
Целият съм в напрежение от предпазливостта в гласа ѝ.
— Защо да откачам?
— Защото откраднах ДНК-то ти и го дадох за тест под фалшиво име. Използвах пощенска кутия, за да получа резултата...
Примигвам два пъти и си повтарям думите ѝ, за да ги осъзная.
— Защо си го направила? — Грабвам папката от ръцете и ѝ се взирам в нея.
Никога не ми е пукало за жената, която ме е родила и ме е захвърлила пред една църква, но не бих отрекъл, че съм се питал какви са корените ми, особено докато наблюдавах Кийра в Дъблин.
— Защото искам да знаеш откъде си. Искам някой ден да кажеш на децата ни къде са корените им — и от двете страни на семейството.
— Да не би да си... — стрелвам я с поглед.
— Още не. Но определено ще искам да поговорим за това. Съвсем скоро.
Деца, семейство. Неща, за които не бях се замислял, но за които сега не спирам да мисля. Избягвах каквато и да е обвързаност заради страха от слабост, но вече не се съмнявам — тя е моята най-голяма сила. Тя е причината да се будя всяка сутрин и да управлявам империята с чест. Макар опетнена и надупчена от куршуми.
Отварям папката, резултатите са на първата страница.
73 % Италия / Гърция
— И къде сме сега? — питам изумен и вдигам очи. Не мога да повярвам.
— Гърция. Реших да започнем тук и да видим дали ще ти хареса. Следва Сицилия. Видя ми се подходящо. И после ще отидем там, където пожелаеш.
— Не знам какво да кажа.
— Не се и налага. Исках само да ти дам нещо, което ти едва ли би си дал. Нещо, което ти ми даде — шансът да разбера откъде съм произлязла.
— Аз... Ами нямам думи.
— И в това няма нищо лошо. Но ако все пак се питаш, за мен произходът ти няма никакво значение. Значение има само едно — че си станал мъжът, който си сега, мъжът, когото обичам, с когото ще прекарам остатъка от живота си и когото ще представя на родителите си. И е желателно това да се случи, преди да се роди първото ни дете.
Казва последното през смях, а аз ставам и я издърпвам от мястото ѝ.
— Може да дойдат в Италия. В Гърция сме на меден месец. Не е позволено за родители.
Лицето ѝ грейва от ослепителна усмивка.
— Имаш сделка.