Четирста глава

86 2 0
                                    

Кийра

  БОРЯ СЕ С МРАКА И ОТВАРЯМ ОЧИ. БОЛКАТА се пръсва в тялото ми и съм много по-зле, отколкото след злополуката. Единствената светлина е от пълната луна, надничаща плахо през пукнатините в тавана. В сумрака не виждам ужаса край себе си, но го подушвам.
  — Магс? — Гласът ми се скършва до шепот и с последни сили протягам ръка да я докосна. — Магс. Не може да си мъртва. Моля те.
  Последните думи, които си разменихме, бяха гневни. Не мога да живея с тази вина.
  Ако оживея.
  Боя се какво ще открият пръстите ми, когато плъзвам длан по кимоното ѝ и напипвам шията ѝ. Все още е топла.
  — Магс? — крещя, но отново няма отговор.
  Не знам колко време, след като животът го е напуснал, тялото изстива, но не искам да повярвам, че това се случва.
Не и сега. Не и тук.
  Лявото ми рамо пулсира с всяка глътка въздух, което ми подсказва, че кръвта ми изтича. Трябва да спра кървенето, но първо трябва да разбера дали Магнолия е жива. Ако успея да намеря каротидната ѝ артерия, нали така казват в сериалите за спешни отделения?
  Затварям очи, потискам болката, намирам артерията и се моля да усетя живот. И ето. Пулсира. Едва, едва, но пулсира.
  — Магс, събуди се, по дяволите! — Протягам ръка и докосвам лицето ѝ, но тя не отговаря.
  Намирам се в мъртвата тишина на истинска гробница, в която, сигурна съм, са погребани изчезналите любовници. Може би Ришел Лафльор също е тук.
  Лаклан Маунт, мъжът, за когото се омъжих, не би убил невинна жена, но тази руса кучка? Говореше като пълна откачалка.
  Но коя е тя?
  — Остани с мен, Магс — прошепвам и разкъсвам единия си ръкав, за да го притисна към рамото си.
  Кръвта попива в плата за секунди. Изтича много бързо. Не знам защо съм толкова сигурна, но го усещам.
  Ако обаче умра, Магнолия ще умре с мен. Не мога да понеса тази мисъл, не я приемам. Опитвам да се съвзема и да намеря изход за двете ни, но адска болка разкъсва тялото ми. Звезди танцуват пред очите ми и се свличам върху вцепеняващата купчина, която пропуква под мен.
  Не, трябва да опитам отново. Но и малкото ми останали сили се изчерпват, когато болката отново завладява сетивата ми.
  Секунди преди да изгубя съзнание, улавям последната си ясна мисъл: Ако нещо се случи с мен, Лаклан ще срине този град със земята.

Греховна империя - Мегън Марчحيث تعيش القصص. اكتشف الآن