Греховна империя - Мегън Марч

Единайста глава

Кийра

  ЛАКЛАН СТИСВА СИЛНО РЪКАТА МИ. ПОЕМАМ силата, която ми предлага, макар и съсипана от явното предателство и измамата на Магнолия. Никога не съм и подозирала, че е възможно да бъдеш разкъсван между две напълно противоположни чувства. Благодарна съм, че заради Магнолия се оказах на пътя на Лаклан, но не мога да избягам от пронизващото като нож чувство за предателство. Тя ми описа мъж, по-страшен от самия дявол. И въпреки това ме е набутала в ръцете му. Естествено, не е знаела как ще приключат нещата. Нали? Аз... мамка му... нищо не разбирам.
  — Не мога да реша дали най-добрата ми приятелка просто ми е търсила мъж, или ме е пробутала като курва.
  Лаклан отново стисва ръката ми и обгръща брадичката ми с длан.
  — Никога не говори така за себе си. По дяволите! Никога! Изиграла е и двама ни, Кийра. Като същински кукловод. Казах ти, че тя е най-добрата в тази работа и има основателна причина да го направи. Основателна за нея, разбира се. Тя ме познаваше. Знаеше какво харесвам. Може би по-добре от мен самия. И после те сложи на пътя ми — убедена, че това е жената, която ще пожелая на мига, и то не само за един път, а ще искам повече от нея. Ти бе най-силният наркотик. И тя ме пристрасти към него само с една инжекция. Оказа се права.
  Зяпвам отново, вероятно за десети път от няколко минути. И не само защото самата аз се чувствах така след онази първа нощ. Исках още. Исках повече. По дяволите, та аз се омъжих за Брет, защото мислех, че тогава съм била с него. И го направих на следващия ден.
  — Не разбирам мотивите ѝ. Там е проблемът. Няма логика.
  И наистина тъкмо това ме смазва и изумява неприятно. Нима е още една демонстрация на аксиомата „Магнолия знае най-добре"? Или си е играла на руска рулетка с живота ми?
  — Много ми се иска да ти отговоря, но просто не мога. Магнолия Мейсън не е стигнала там, където е сега, без да има причина за всяко свое действие. Тя е умна. Пази тайни и не дава информация наляво-надясно. Винаги съм я уважавал за тези ѝ качества. Но трябва да знаеш още нещо много важно.
Събирам сили за поредното признание, което не знам дали ще мога да понеса.
— Какво?
Мрачните черти на Лаклан се смекчават още повече. Гали с палец бузата ми.
— Два дни след маскения бал не спирах да мисля за теб. Колко беше невероятна, неземна. Как изискваше всичко, от което имаше потребност, и в същото време ми даваше всичко. — Думите му пораждат топло пулсиране в тялото ми, притъпяват болката от предателството и отвличат вниманието ми от това, което има по-голямо значение сега — къде се оказах заради стореното от Магнолия.
— Върнах се при Магнолия и ѝ заявих, че те искам отново. За дълго. Само за мен.
— Направил си го? — Отново съм изумена.
Лаклан кимва.
— Разбира се. Това, което ти искаше и ми даваше, бе невероятно. Тя бе постигнала целта си. Пристрасти ме към теб като наркоман към хероин. Знаела е, че ще стане така.
Напълно съм объркана.
— Смяташ, че е очаквала да започна да работя за нея?
— И това не знам, но когато попитах какви са условията да се сдобия с теб... — Бърчи нос при последната дума и лицето му помръква. — Червено дяволче, това бях аз, това правех. Жените бяха притежание. Нещо, с което се сдобиваш. Използваш. И ги забравях в мига, в който топките ми спираха да пулсират. Не мога да променя тази част от живота си.
— Не е нужно тази част да ми харесва.
Пронизва ме с поглед.
— Такъв бях преди теб — набляга на всяка дума. — Но не можех да те забравя. Ти влезе в живота ми. Завладя го. Промени всичко.
Признанието му ме успокоява, но не променя факта, че Магнолия ме излъга. Вината не е негова и няма да го обвинявам за случилото се.
— И какво стана, когато я попита?
— Магнолия каза, че си сделка само за един път. Извън бизнеса. Имала си нужда от пари и затова си се съгласила за онази нощ.
Стегнатият възел в гърдите ми леко се отпуска.
— Значи не е възнамерявала да ме предлага навсякъде.
— Не. Не разбирам защо го е направила, но вярвам, че е била откровена, когато каза, че си само за една нощ.
Ще ми се да повярвам, но не знам какво да мисля за най-добрата си приятелка. И през ум не би ми минало, че е способна на такова нещо. И в момента ми е адски трудно да ѝ имам доверие за каквото и да е.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото ѝ предложих цяло състояние, но тя отказа.
За пореден път думите на мъжа, от когото толкова се страхувах, облекчават мъката от смайващото признание. И тогава се досетих защо Магнолия не е имала друг избор и му е отказала.
— Не ти е дала още една нощ, защото се омъжих за Брет. На следващия ден. Заради случилото се в нощта, когато помислих, че ти си Брет. Единственото импулсивно решение в живота ми...
Лаклан поема дъх през зъби.
— Ще ми се да бях отишъл при нея още сутринта. Щеше да си моя същата вечер. И много нощи след това. Когато ми каза, че си се омъжила и вече нямам достъп до теб, че си „извън нашия свят", както заяви, побеснях.
— Нямаше да се омъжа за него, стига да знаех...
Лаклан ме прегръща през кръста и ме притегля леко към себе си.
Доближава лице към мен.
— Нямаше да ти позволя. Няма начин. Никакъв начин.
Докосва устните ми, навеждам се към него, попивам топлината и убеждаващото му откровение. Този мъж изцяло промени посоката на живота ми, без дори да е подозирал, че го прави.
Когато пуска брадичката ми, го поглеждам в очите.
— Ако е трябвало да ме оставиш заради Брет, как тогава — размахвам ръка между двама ни — се случи това?
На лицето на Лаклан съзирам по-скоро гордост, отколкото извинение.
— Имам достъп до всичко, Кийра, и го постигам. Всичко.
Правя усилие да не се усмихна при тази арогантност. Сред цялата бъркотия и бурята от чувства, едно е повече от ясно — от самото начало Лаклан Маунт е знаел какво иска. Искал е... мен. Парчетата се подреждат.
— Значи ти... си направил така, че да се случи. След онази вечер ти си дърпал конците.
— Разбира се. Когато цената е добра, си струва всяко усилие.
Не мога да го виня. Как иначе щях да се влюбя в него? Дори не си представям друг начин да стигнем дотук. До това, което сме сега. Но всичко става още по-объркано.
Спомням си как Магнолия ме съветваше да се държа на положение, да не му позволявам да ме смачка, да отстоявам позициите си. Дали е знаела, че така ще запазя интереса му към мен? Но сега се съмнявам в думите ѝ. Лаклан прекъсва мислите ми.
  — Принудих я да ми каже името ти. Намерих те, разбрах за кого си омъжена. Започнах да те следя още същия ден. Направих проучване, разбрах какви са слабостите на Брет. Разбрах, че те е измамил. И чаках... — не довършва, оставяйки ме в отчаяно очакване да разбера какво е станало после, отвъд събитията.
  — Какво си чакал?
  — Чаках да осъзнаеш сама какво представлява този мъж. Постарах се да стоя настрана, докато сложиш край.
  — Но защо? Това не е в твой стил. — Опитвам се да намеря обяснение, но не мога.
  — Обикновено не чакам. Но ти бе различна. — Той накланя глава, а аз питам, все така объркана:
  — Защото си искал да съм слаба, когато се намесиш?
  — Не, исках да си силна.
  — Но аз буквално се разпадах...
  — Не, Кийра, нищо подобно. Ти правеше крачките сама. Не ми казвай, че не ти е било адски трудно сама да решиш да сложиш край на този брак.
  Примигвам два пъти. Прав е. Решението ми да сложа край на брака си не бе никак лесно. Измъчвах се, бях в агония, докато събера сили. Колкото
и да бе кратък бракът ми, ненавиждах мисълта да призная пред себе си колко много съм сгрешила.
  — Значи си гледал и си чакал. Което обяснява как си уцелил идеалния момент. Когато отидох при адвоката и си намерих апартамент. Задвижих нещата. — Притискам пръсти до слепоочието си, парчетата от пъзела се подреждат едно по едно. Дори и да нямах главоболие, след всичко, което
разбрах, със сигурност щеше да ме заболи глава.
  — И онова лайно се съгласи да вземе парите и да се разкара, след като е знаел, че ще дойдеш при мен?
  Лаклан не се и опитва да отрече.
  — Направих каквото трябваше, за да получа това, което искам.
  — Значи всичко от самото начало не е било заради парите... — Давам си сметка за разтърсващата, променяща всичко истина и думите ми издават не само изумление, но и преклонение.
  Той прибира кичур коса зад ухото ми.
  — Не, Кийра. Не е било заради парите. Винаги всичко е било заради теб.