Греховна империя - Мегън Марч

Четирсет и първа глава

Маунт

ЗНАМ ТОЧНО КЪДЕ СА КООРДИНАТИТЕ на джипиеса на шията на Кийра. Ала и нищо не се връзва, няма логика.
Или пък? Може би логиката е съвсем ясна...
Не е възможно!
Грабвам пистолета от чекмеджето на бюрото и скачам.
— Какво правиш? — пита Джей.
— Отивам да намеря съпругата си.
— Оженил си се за тая курва?
От думите ѝ всичко става кристално ясно. Впивам очи в лицето ѝ.
— Внимавай с шибаната си уста и ми кажи какво, по дяволите, си направила! — Насочвам пистолета към нея.
Джей дойде при мен след четири години в Масачузетския университет. Всеки уикенд и в свободното си време се обучаваше в бойни изкуства, а часовете обикновено бяха предназначени само за професионални охранители. Твърдеше, че е заякнала в битките. И тогава настоя да я взема при мен. Каза, че Ню Орлийнс е нейният дом и аз съм единственото ѝ семейство. Обясних ѝ, че в такъв случай никой не бива да узнае коя е, както е с всеки в организацията ми. И като всички вместо име получи една буква, първата от фамилното ѝ име — Джоунс.
— Как си могъл да се ожениш за нея! — Пискливият ѝ глас отеква в стените.
— Какво си направила, Джей!
— Казвай ми Дестини, по дяволите! — Клати се на пети и прилича на съсипаното дете, което открих под стълбата. Ала не мога да мисля сега за това. Вече знам, усещам го с цялото си същество, че тя стои зад всичко.
— Ако не ми кажеш какво си направила с Кийра в следващите две секунди, ще те застрелям на място. Майната му на миналото.
Изумление и чувството, че е предадена, се изписват на лицето ѝ, а после чертите и стават сурови.
— Направих каквото трябваше.
— Ако само с пръст си я докоснала, кълна се в Бог...
— Какво? Ще ме убиеш ли, Майки? След цялото това време? Тя пречеше. Всички те бяха на пътя ни. И се погрижих за всяка, щом се отървеше от нея, за да не поемаме излишни рискове. И онази мадам, и тя не си знаеше мястото и ти набута някаква, която дори не беше курва. Поне не и в началото. Трябваше да си натиска парцалите и да не се опитва да те мами. Който постъпва така с теб, умира.
— Какво си ѝ сторила? — изревавам.
— Не трябваше да се влюбваш в нея. Трябваше да обичаш само мен. Затова я погребах като всички останали!
Ревът ми помита стените, секунда преди да натисна спусъка.
Куршумът се забива в ръката ѝ, тя пищи, шурти кръв.
Ди се втурва в стаята. Погледът му се стрелка между Джей и мен.
  — Шефе?
— Заключи я. Не я изпускай от поглед или ще убия и двама ви. Със Зет отиваме да намерим съпругата ми и се молете да е още жива.