Греховна империя - Мегън Марч

Трийсет и пета глава

Маунт

  Телефонът в джоба ми звъни настоятелно, но не му обръщам внимание. Но когато звъни за четвърти път, Кийра се отдръпва и отива да смени музиката.
  Вадя телефона, бесен, че някой се осмелява да прекъсне единственото ми празненство така близко до сватбеното. С Кийра танцуваме на светлината от свещи, пръснати из цялото заведение, а луната пръска лъчи през плътното стъкло на прозореца.
  На екрана пише Джей.
  — Какво, по дяволите, става, та не можеш да се справиш без мен?
  — Имам информация, че тази вечер ченгетата ще нахлуят в казиното. Мислех, че ще искаш да знаеш.
Мамка му!
  — Тази вечер? Кой не е на заплата при мен? Кой би посмял?
  — Явно в този град има повече добри ченгета, отколкото предполагахме, шефе.
  — Затвори го и разчисти.
  — Искаш ли сам да се разправяш с тях, или аз да се заема?
  Кийра изпива още една чаша уиски и си тананика, докато преглежда плейлистата. Стои настрана, за да проведа спокойно разговора си. Ако можех, щях да остана тук завинаги, но работата е част от живота ми. Не всякога имам лукса да разбера кога ченгетата ще ме атакуват. Е, ясно ще им покажа, че не са добре дошли в сградата.
  — Идвам.
  — Сигурен ли си? Защото...
  — Захващай се. Идвам.
  — Добре, шефе, на линия съм. Започваме.
  Кийра оставя празната си чаша и в зелените ѝ очи проблясва тревога.
  — Какво се е случило?
  — Нищо особено, не се тревожи. Трябва да се погрижа за една работа. — Подавам ѝ ръка и тя преплита пръсти с моите. — Ще продължим на медения месец.
  — Сега сме екип. Можеш да ми кажеш, ако се е случило нещо лошо.
  Стисвам зъби. Гласът ѝ е изпълнен с очакване, а инстинктът ми подсказва да я пазя от всичко.
  — Винаги ще има неща, които не бива да знаеш.
  — Но има и такива, които можеш да ми кажеш. Ако някой ми се обади и след разговора изглеждам и се държа като теб сега, нямаше да ме пуснеш да мръдна, преди да ти дам обяснение, Лаклан. Пък и сега никой не може да ме принуди да свидетелствам срещу теб.
  Права е. Уважавам желанието ѝ да знае. Не е опасно, тъй че решавам да ѝ кажа.
  — Ченгетата ще опитат да нахлуят в казиното и трябва да се погрижа там да няма казино.
  Веждите ѝ отскачат до косата.
  — А човек би помислил, че ще са ти благодарни, задето разчисти боклука от улиците вместо тях.
  — Предполагам, това е начинът да ми покажат, че не са оценили помощта ми.
  — Случвало ли се е преди?
  — Да — кимвам. — Веднъж. Когато оглавих империята. Беше по-скоро опит, но постигнахме споразумение и години наред не е било нарушавано. Сега е поредният опит, но няма да е проблем.
  — Добре. Това е всичко, което исках да знам. Иди и си свърши работата.
  Оглеждам помещението. Не искам Кийра да остане тук без V, но пък го пуснах да прави каквото си иска тази вечер.
  — Кой друг е в сградата?
  Кийра поглежда часовника си.
  — По това време? Само Темперанс. Казах ѝ да не остава, но тя заяви, че няма да си тръгне преди мен.
  — Ще се обадя на V, ще го изчакаш и тогава...
  Тя вдига ръка:
  — Върши си работата. Всичко ще е наред.
  — Няма да те оставя без охрана.
  — Имам цял арсенал в офиса. Всеки, опитал да се докопа до мен, ще е мъртъв, преди да е прекрачил прага. Сигурна съм, че и Темперанс ще се справи.
  Колкото и убедително да звучи, никак не ми се ще да стои без V.
  — Пускам съобщение на V. Не си и помисляй да напуснеш сградата без него.
  Кийра притиска устни до моите.
  — Не се тревожи за мен. Върви.
  Заравям ръка в косата ѝ, целувам я дълбоко и се отдръпвам.
  — По-късно тази вечер — казвам. — Ти, аз, без никой да ни притеснява.
  — Съгласна.
  Докато крача към асансьора, усещам неприятното предчувствие от сутринта. Залепва се като сянка за мен.
  Изпращам съобщение на V веднага да докара задника си в „Севън Синърс".