Двайсет и втора глава

107 4 0
                                    

Маунт

  ЗА РАЗЛИКА ОТ НОЩТА, КОЯТО ПРОМЕНИ живота и на двама ни, я обладавам бавно, няма защо да бързам. И внимавам много повече от друг път. Не само заради все още незаздравелите ни рани, но и защото тази нощ е различна, няма значение как е започнало всичко между нас.
  Всичко се е променило.
  Когато мускулите ѝ се стягат около пениса ми, най-сетне ѝ позволявам да ме изтласка отвъд.
  После я обръщам към себе си, полите на роклята й се спускат, а аз закопчавам панталона си. Взирам се в зачервеното ѝ лице. Маската ѝ е малко накриво, но вече няма значение. Пресягам се да развържа копринената панделка и маската пада на пода. Тази вечер нямах маска, а нейната бе символична.
  Нагласям тиарата на главата ѝ и въпреки разрошената ѝ коса, изцяло моя заслуга, тя е невероятно царствена.
  — Благодаря — казва.
  — За какво?
  — Че винаги ми даваш това, от което се нуждая, макар да не осъзнавам тази потребност.
  Хващам ръката ѝ, преплитам малките ѝ пръсти в моите и целувам дланта ѝ.
  — Още не сме свършили. Дори не сме близо до края.
  Притискам я до себе си и поглъщам устните ѝ. Никога няма да ми омръзне да го правя. Никога преди не бях целувал жена и до края на живота си ще целувам само нея.
  Друг мъж няма да я целуне. Няма да я докосне и вкуси. Нито ще я почувства, когато свършва. Тя е моя. И след тази вечер, тя също няма да се съмнява в това.
  Когато я пускам, примигва и отваря широко очи. Повеждам я между завесите. Спирам и ѝ задавам най-важния въпрос в живота си.

Греховна империя - Мегън Марчحيث تعيش القصص. اكتشف الآن