Греховна империя - Мегън Марч

Шестнайста глава

Кийра

  ЛАКЛАН ИЗЛИЗА ДА СЕ ПОГРИЖИ ЗА БИЗНЕСА СИ, но обещава да се върне скоро. V е на пост пред вратата. Оставам сама с мислите си, поне докато един мъж донася рутер за безжичен интернет, ретранслатор за телефона и лаптопа ми, който явно са взели от колата. Най-после ще мога да свърша някаква работа.
  Вероятно трябва да се запитам как Лаклан се е оправил с полицията след злополуката и стрелбата, но — да бъдем честни — не ми пука. Мислите ми са съсредоточени над нещо съвсем различно — най-добрата ми приятелка. Или бивша най-добра приятелка?
  Какви ги е мислила, когато е дала бележката на Лаклан вместо на Брет? Ще ми се да вярвам, че пак се е опитвала да ме защити и да направи това, което смята за най-добре. Но когато те излъже най-добрият ти приятел, несъмнено започваш да поставяш всичко под въпрос.
  Тя ми каза, че любовниците му изчезват и никой не ги открива. Как е
възможно да пожелае да съм една от тях? Сега си давам сметка, че забравих да задам един въпрос, но, честно казано, вече не се налага да питам. Лаклан не би наранил невинна жена и знам в мозъка на костите си, че никога не би наранил мен. Никога.
  Магнолия обаче не го познава, както аз го познавам, нали? Ако е смятала, че има дори най-малка вероятност... да ми се случи нещо... как е могла да направи това? По-близка ми е и от сестрите ми. На тях им пращам съобщения и картички за рожден ден. За рождения ден на Магнолия мисля много повече, както и тя за моя.
  Преди няколко месеца наех любимата ѝ кетъринг компания за прекрасна вечеря в апартамента ѝ. Поръчах при златар да изработят сребърни пръчици за коса, защото бе се вманиачила да носи кимоно.
  Е, как тогава е могла да си играе на рулетка с живота ми?
  Не издържам и секунда повече в леглото. Лекарствата вършат работа и вече нямам силни болки. Последния път, когато сестрата дойде да ме види, махна системата и каза, че вече не ми трябва. Сега спокойно мога да се движа из стаята и да опитам да намеря логично обяснение.
  Но нищо не ми идва на ум. Благодарение на Магнолия преживях най-страхотната вечер в живота си, но с грешния мъж. Или... ако трябва да съм по-точна, с правилния мъж, но се омъжих за грешния.
  Спомням си колко изненадана бе Магнолия, когато ѝ казах какво сме направили с Брет. Мислех, че ще е адски въодушевена от авантюристичното ми решение, ще ми каже, че най-сетне съм извадила пръчката от задника си и съм решила да живея, както намеря за добре, но тя само ме погледна изумена.
  Магнолия не е глупава. Със сигурност. Както каза Лаклан, тя се издигна до това положение, преследвайки целта си независимо от последиците, но аз не съм ѝ конкурент, а приятелка. Нима това е поредният случай, в който се отнасяш по-добре с враговете си, отколкото със съюзниците си?
  Не, не вярвам. Не мога да си обясня какво става дори и след като момчето успя да задейства комуникациите в стаята. Когато излиза, V ме поглежда неодобрително и сочи с брадичка леглото — явно иска да ми каже, че трябва да лежа. Тръгвам към леглото, където е лаптопът ми, но се чувствам длъжна да поясня:
  — Отивам да седна не за друго, а защото мога да работя на лаптопа само седнала.
  Той отговаря с обичайното си сумтене и ме оставя сама. Вземам телефона, пръстът ми е на номера на Магнолия. Имам връзка с безжичен интернет и телефон и мога да й се обадя. Но какво, по дяволите, да ѝ кажа?
  Всъщност... майната му. Трябва ѝ задам само един въпрос. Защо?
  Натискам номера и чакам да вдигне.