Греховна империя - Мегън Марч

Четирсет и девета глава

Кийра

  ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ИЗПИСВАНЕТО МИ СА подписани. След седем дни в болницата вероятно трябва да хукна навън, но не го правя.
  — Милинка, сигурна ли си? — пита майка ми и спира количката пред една болнична стая.
  Частна е и съм готова да се обзаложа, че съпругът ми е платил за нея.
  — Знам, че не харесваш Магс, но...
  Ръката ѝ застива на рамото ми.
  — Не че не я харесвам, скъпа. Просто не исках да те повлече по нейната пътека. Не исках да поема този риск.
  Преглъщам. Как да ѝ кажа, че съм на косъм от пътека, далеч по-опасна от тази, която Магс избра? Аз съм кралицата на греховна империя и възнамерявам да прекарам остатъка от живота си до нейния крал.
  Как да ѝ кажа, че заради Магнолия съм в тази ситуация и там ще си остана.
  Слагам здравата си ръка на нейната и обръщам лице към нея.
  — Обичам те, мамо. Благодаря ти за всичко.
  — И аз те обичам, детето ми.
  — Сега искам да остана няколко минутки с Магс и... да съм сама с нея. Трябва да ѝ кажа някои неща.
  Тя пуска рамото ми и прави крачка назад.
  — Добре, ще бъда тук, пред вратата. Татко ти има грижа за останалото.
  Санитарката ме вкарва в стаята, оставя количката до леглото на Магнолия и излиза.
  Цялата глава на Магс е в бинтове. Не знам нищо за състоянието ѝ, знам само, че е под непрекъснато наблюдение, грижат се за нея и ѝ е предоставена най-добрата медицинска помощ. Не е излязла от кома и не знаят дали някога това ще стане.
  Хващам отпуснатата й ръка.
  — Магнолия Мари Мейсън, типично в твой стил. — Преглъщам сълзите си. — Да предизвикаш цялата тази драма, да ни накараш да чакаме в напрежение, да приковеш вниманието на всички и никой да не знае какво се случва. — Звукът от монитора е единственият отговор на жалкия ми опит да се пошегувам. Стисвам пръстите ѝ. — Магс, моля те. Трябва да се събудиш. Ти си боец. Най-силната жена, която познавам, и няма да допуснеш това да те победи. Разбираш ли ме? Няма да ти позволя да се предадеш.
  Звукът от монитора е стабилен, никакъв знак, че е чула поне една дума. Знам, доказано е, че хората в кома чуват какво се говори край тях. И сега страшно много се надявам най-добрата ми приятелка да ме чуе, защото, ако не вярвам в това, ще се разпадна от плач до леглото ѝ.
  Допирам ръката на Магнолия до лицето си.
  — Чуй ме, момиче. Няма да си идеш от този свят просто така. Ти не си тръгваш тихо. Ще те изтръгнат от земята само ако се преборят с ритниците и крясъците ти. Чуваш ли ме? Това си ти. Не смей да ме разочароваш. Трябва да се събудиш, защото имам да ти казвам толкова много неща и искам да знам, че си в състояние да ги чуеш.
  Отговаря ми само тишината, а сълзите ми текат като порой.
  — Знам, че постъпи така, смятайки, че правиш най-доброто за мен. Ти винаги правиш най-доброто за мен. Не ме интересува какви са другите ти мотиви, защото ми даде такъв дар, че никога няма да мога да ти се отплатя. Трябваше да ти благодаря, когато имах тази възможност. — Във вената на китката ѝ се усеща пулс, гърдите ѝ се повдигат и спадат, но толкова. — Магс, как ще ми натриеш носа с типичното си Нали ти казах?, ако не се събудиш, за да чуеш какво ще ти кажа? — Отпускам ръка, сълзите ми капят в дланта ѝ. — Прощавам ти. Обичам те. Моля те, върни се при мен. Светът ще бъде по-мрачен без теб. Моят свят ще бъде по-мрачен. А знам, че ти не искаш това.
  Дълго чакам, ала тя не се буди. Какво ли съм си въобразявала, че ще се случи? Че извинението ми ще събуди, както целувката на принца събужда Спящата красавица?
  Явно не.
  — Обичам те, Магс. — Притискам устни до дланта ѝ и отпускам ръката ѝ до тялото. — Върни се при нас. Обещавам ти, ще имаш всички привилегии на сестра на кралицата.