Греховна империя - Мегън Марч

Петнайста глава

Маунт

  ДИШАНЕТО НА КИЙРА СЕ УСПОКОЯВА И вече е равномерно. Съзнанието ми пропуска думите ѝ, сякаш е натиснало бутона за повторение до безкрай. След всичките си грехове знам, че не заслужавам тази жена, но няма да се откажа от нея. Не съм чак толкова благороден, макар тя да съзира нещо в мен, което ми убягва.
  По дяволите, как може да спи така спокойно до мен след историята, която ѝ разказах. Не е за вярване, но е факт. Може би... но едва ли... и все пак, може би има истина в това, в което вярва. Отнел съм много животи. И преди моят да свърши, знам че ще отнема още. Но така и не спирам да си повтарям думите ѝ: Ти си най-истинският човек, когото познавам. Не прикриваш греховете си. Прикриваш обаче причините зад тях, а те напълно променят нещата. Трябва да призная, че зад всичките ми действия има благородни мотиви, ала зад повечето се крият причини, които намирам за напълно основателни и оправдават действията ми. Не че някога съм се оправдавал пред някого, не че съм имал потребност да го направя дори пред себе си. Не се разкайвам. Някои хора заслужават да бъдат ликвидирани и не е проблем да бъда точният човек за тази работа.
  Може би заради Кийра е редно да ми се иска да бъда по-добър човек, ала нямам силата за това. Ако бях различен, а не този, който съм, сега нямаше да я държа в ръцете си.
  Минах през бурята от лайна, която животът ми прати, и започвам да вярвам, че причината е именно тя. Тя е моята награда. Да, вкарах я принудително в тази връзка, но тя ми се отдаде доброволно и никога няма да го забравя.
  Ще я пазя с живота си, с цялата сила, която имам. Никой не ще я докосне повече. Никога.

***

Унасям се, но — както винаги, спя с едно отворено око. Когато вратата се отваря, вече съм с пистолет в ръка, насочен към вратата. Дори не съм разбрал кога съм го измъкнал изпод възглавницата.
  Джей.
  Свалям пистолета и Джей влиза. Кийра продължава тихичко да похърква в ръцете ми.
  — Имаме резултатите от куршума, който намерихме в колата.
  — И?
  Джей идва до мен и ми подава резултата.
— Калибър 5.7. Събсоник.
  Любимият калибър куршуми на картелите — за пистолети или пушки,
защото проникват през бронежилетки и бронирани стъкла. По-специални са и няма как да не ги отличиш в Ню Орлийнс. А тук има картел, който ги раздава с повод и без повод. Събсоник означава, че са се опитали да го извършат тихомълком.
  — Определено пушка калибър 5.7 — казвам. — Изстрелът дойде от покрива. Видях лазера. Затова успях да завия.
  Джей кима.
  — Кофти, че не можа да се измъкнеш от колата по-бързо, шефе. Може би нямаше да се наложи да ти прелеят толкова кръв.
  — Майната ѝ на кръвта ми. Кийра пострада и затова ще умрат. До последния човек. По улиците на града ще текат реки от кръв. Разбери кой точно е стрелял, преди да отвърнем на удара. И после ги изтрепваме. До един.
  Джей се облещва.
  — Всички? До един?
  Кимвам.
  — До един. Още преди полунощ разбери кой е стрелецът и събери хората. Сборен пункт във военната стая в дванадесет, съставяме план и действаме. Отиваме на лов.
  — Отиваме да трепем, искаш да кажеш. — Устните на Джей се извиват в жестока усмивка.
  Кимвам.
  — Върви.
  — Поемам нещата, шефе.
  Щом вратата се затваря, Кийра се събужда стреснато в ръцете ми. Устните ѝ са така стиснати, че чак побеляват.
  — Какво има? Какво изпуснах? Нещо не е наред?
  Притискам устни до челото ѝ. Болка изкривява чертите ѝ.
  — Няма нищо. Всичко ще бъде наред. Но ти трябват обезболяващи. Боли те, виждам го на лицето ти. — Тя понечва да спори с мен, но аз слагам пръст на устните ѝ. — Случи се заради мен. Аз те доведох в моя свят. Нека се погрижа за теб. Нека поправя нещата.
  — Добре.
  Махам пръста си и я целувам. Гърча се от режещата болка от раната, но адреналинът вече нахлува в системата ми и я потиска. Не ми пука дали ми трябва лепенка на шевовете. Нищо няма да ме спре да получа възмездие. Всяка дума, която казах на Джей, бе самата истина без преувеличение. Ще ги изтрия от лицето на земята, задето проляха кръвта на Кийра. За всяка капка кръв.
  В мига, в който стреляха по мен, нарушиха и споразумението, само и само да продават дрога в моя град. Ако са умни, ще бъдат готови, ала нищо не може да ги подготви за такова жестоко наказание. А би трябвало да го очакват. Няма милост за тези, които раниха Кийра.