Греховна империя - Мегън Марч

Четирсет и седма глава

Маунт

  НЕЩО МЕТАЛНО ПАДА И ОТСКАЧА ОТ пода, когато Кийра избухва в сълзи.
  Мамка му! Сълзите ѝ ме убиват.
  — Къде беше? — пита, хлипайки.
  Коленича до леглото ѝ. От очите ѝ се стичат реки. Толкова много сълзи, че не успявам да ги хвана. Бързо се стичат надолу.
  Тя извръща лице от ръцете ми, гърдите ѝ се повдигат тежко.
  Умирах, молех се за нещо повече от поглед към нея. Само толкова ми бе отредено дни наред. Можех да я виждам, докато я местеха от стая в стая, и после пак изчезваше от погледа ми. Проклинах болницата, че има камери само в коридорите.
  — Гледах те, пазех те. В безопасност си. Кълна се.
  — Но къде беше, по дяволите?
  Чувство за вина раздира сърцето ми. Тази горда, несломима жена е съсипана заради мен.
  — Няма как да съм там. Майка ти и баща ти дойдоха, преди да излезеш от операционната, така че трябваше да се покрия. Да се правя, че не умирам. И да чакам да излезеш от ада.
  — Но...
  — Извикаха семейството ти горе, беше невъзможно да дойда. Как да им обясня кой съм? Какъв съм ти. Че и аз съм част от семейството ти. — Сега, когато ѝ споделям миговете на пълна безпомощност, цялото ми същество се гърчи от болка, както като не можех да се доближа до нея.
  — Значи ме остави? Сама? Дни наред? Да се питам дали шибаната откачена кучка е убила и теб?
  Знам точно за коя кучка говори.
  — Не си била сама, Кийра. Нито за секунда. Ако беше така, нямаше да съм тук сега. И за миг не съм те оставил.
  — Как е възможно, Лаклан Маунт? С цялата си мощ да не успееш да ми дадеш знак, че си добре?
  Примигвам и едва сега разбирам защо е толкова разстроена. През цялото време се е тревожила за мен.
  — Не знаех, че се нуждаеш от това.
— Побърках се от тревога, не знаех дали си жив! Питах се дали съм луда. Дали всичко не е плод на въображението ми...
— Кийра... — Сълзите ѝ капят още по-бързо.
— Не разбирам какво се случи. Трябва да ми кажеш. Коя беше онази жена? И Магс? Опита се и нея да убие. Всички онези жени...
Прекъсвам я с пръст на устните ѝ. Колкото и да ми се иска да ѝ кажа всичко още сега, не мога.
— Не тук, не и сега. Все още не, Кийра.
— Кога? Трябва да знам.
Обгръщам лицето ѝ с длани, опитвам се да уловя сълзите ѝ.
— Никакви сълзи повече, дяволче. Единственото, за което трябва да мислиш сега, е да се възстановиш. Да им позволиш да се погрижат за теб.
— Не! Искам отговори и имам нужда от съпруга си.
— Кийра, не мога...
— Не ми казвай, че има нещо, дето не можеш да направиш, Лаклан! Защото няма да ти повярвам.
Увереността ѝ е искрена и ми се ще да беше вярно. Не заслужавам такова доверие. От никого. Особено сега.
— Ето къде грешиш. Ако можех да направя нещо, бих върнал времето назад и бих заличил всичко това.