Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 1

*Дарина*

-Това от доброто ли е?

-Най-доброто в София, чист внос от Колумбия. – прокарах език по златните си грилзи. Клиентът ми посегна към малкото пликче, но веднага го дръпнах подсвирквайки. – Не бързай толкова, това е от скъпото.

-Знам. – посегна втори път, но отново дръпнах пликчето.

-Не, не. Това е ново. Двеста лева грама.

-Колко?! - смуглият мъж се опули на среща ми.  - А, ма курво ти познаваш ли изобщо парите?

Завъртях очи. Хайде пак аз виновната излязох.

-Познавам ги, но щом искаш да шмъркаш амфети вместо чисто бело, моля заповядай. – посочих му пътя с ръка и отрепката въздъхна. Така си и мислех.

-Добре, добре. Ето ти шибаните пари. – напъха ми две смачкани стотатички и четири петдесетачки в ръката, а аз ги пъхнах на сигурно в сутиена си с доволна усмивка веднъж щом се уверих че не бяха фалшиви.

-Е, беше ми приятно да правя бизнес с теб отново. И запомни, ако ушев пита не ни познаваш. - завъртях се на петите си и тъкмо си тръгвах, когато ме повика.

-Чакай! Кога ще видя лицето зад маската?

-Някои неща е по-добре да останат скрити, Симеоне. – подсмихнах и се отдалечих в една от затънтените улички на Студенстски. Влизайки в клуба през задният вход веднага бях посрещната от миризмата на пот, алкохол и цигари, а музиката бумтеше.

- Какво стана? - гаджето ми веднага ме фокусира и се залепи за мен.

- Всичко замина. Сабах трябваше да задигне още. - отвърнах му, надвиквайки музиката.

- И после да пращаме водолази да тъсят тялото му на дъното на язовир Искър ли? - не можех да видя физиономията му, заради пластмасовата маска на лицето му, но нещо ми подсказаше, че или беше някоя идиотска или остроумна.

- Чак пък толкова... - въздъхнах скептично, вървейки към бара.

- Гробаря се е усетил, започнал е да души наоколо. Трябва да го даваме по-полека.

- Огняне, вземи спри това бело, защото започва да те гони параноята. - завъртях очи и седнах на въртящият се бар стол.

- Ооо, маце. - Любо, барманът ме поздрави с ведра усмивка. - Какво да бъде този път?

- Обичайното. - въздъхнах, тропайки с острите си, дълги, неонови нокти. -  Взе една чаша и я преметна във въздуха преди да налее два пръста Сива гъска вътре и да я плъзне към мен. Вдигнах чаша към него, казвайки му наздраве и отпих от скъпата водка.