Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 39

*Дарина*

- Чичо Психо ще ви гледам малки Мафия кидос и няма и да даде косъм да падне от красивите ви главици. А който посмее да ви пипне ще режа пишки. - Петър запя докато си играеше с близнците и аз присвих очи срещу него.

- Хайде, не говори глупости пред децата, ако обичаш.

- Споко де, шефкем те не разбират. Какво се впрягаш толкова?

- Ще те видя и теб, като имаш деца. Ще дойдеш на нашето. - заклатих глава заканително към него.

- Ишки! - чу се детски глас и аз се обърнах моменталически, за да разбера кой от двамата го бе казал. Всъщност, нямаше шанс да бъде Неса. Тя никога не би казала подобно нещо, така че я изключвах от класацията. Най-много ме беше яд за едно...първата дума на Алекс трябваше да бъде точно "пишки". Не мама, тате или пък дори топка, а пишки...

- Алекс!

Нищо. Никаква реакция и от двамата. Нада. Алекс беше зает да си играе с плюшената си количка, а Неса си смучеше палеца. Повдигнах вжда и изхъмкха подозрително и се обърнах към Петър, който просто щях да убия с поглед.

- Ишки, ишки, ишкиииии......- обърнах се отново и от това, което видях едва не получих инфаркт. Неса се кикотеше и се биеше с малката си бебешка ръчичка по бедрото. Не! Господи, не! Защо трябваше да бъде точно Неса? От Алекс по-щях да го приема, защото беше момче, но Неса...

- Петре, мъртъв си!

- Е, е, шефке съжалявам. Ще ги науча на нещо друго, обещавам. - вдигна ръце във въздуха.

- Петреее! - нададох писък, от който сигурно цялата къща се разлюля. Калоян се улете от офиса си с пистолет в ръка.

- Какво става тук? Бебчо, защо крещеше?

- Хайде, Петре кажи му защо пищях.

- Ицам ишки. - отново се чу бебешкия глас на дъщеря ни и аз просто поклатих глава и седнах на дивана. Не можех повече.

- Това първите ѝ думи ли бяха? Какво каза тя току-що? Хайде, тати повтори. - Калоян попита объркано, но не можеше да скрие усмивката на лицето си. Ох, скъпи само почакай да разбереш какво дъщеря ни казваше и определено нямаше да ти бъде толкова забавно.