*Дарина*
- Мога да прекарам остатъка от живота си тук. - усмихнах се блаженно докато двамата с него се излежавахме на слънчевите Сейшелски плажове и пиехме коктейл след коктейл.
- Аз също. - Калоян ме целуна по бузата.
- Не може ли да си останем тук завинаги? Изобщо не искам да се връщам отново в София. - въздъхнах замечтано. Тук бях прекарала най-хубавите си две седмици
- Уви не можем, злато. Но имаме още два цели седмици преди да трябва да се връщаме и предлагам да оползотворим времето, което имаме на спокойствие.
- Нима? И как ще го оползотворим.
- Лесно....от тук трябва да си тръгнем поне с пет киолграма по-тежки и с едно бебе в корема ти.
- Не мислиш ли, че е малко рано?
- Честно да ти кажа с това нашето ежедневие...по-добре да започнем да опитваме от рано. Знам, че искаш да запишеш висше и междудругото още не ти се разминало, че пропусна тази година но винаги можеш да запишеш задочно, а аз ще гледам да не отсъствам толкова заради работа.
- Не ме разбирай погрешно...аз също искам деца. Но...о мисля, че трябва да стана по-зряла. Все още са ми само купоните в главата. Още всичко ми е интересно. Наистина за наше добро, а и за на детето е добре да изчакаме година-две.
- Не се. - целуна ме отново. - Права си. И уважавам факта, че ми даде основателна причина вместо някакви кифленски фасони от сорта "Млада съм още, ще ми се развали фигурата" и тем подобни.
- Да ти приличам на кифла? - вдигнах вежда и той поклати глава усмихвайки се.
- Не. Ти си моята трап мутреса.
- Бивша трапърка. Искам да направя нещо стойностно, а рапът не е такова. - отне ми доста време да го осъзная, но беше така. Знам, че до преди месеци се заричах че никога няма да се продам да правя комерсиална музика, но именно тя ме спаси докато Калоян го нямаше. Композирането беше това, което поне малко ме държеше на крака.
- Щом Моли е минало тогава позволи на Дарина Илиева да стана бъдеще и настояще. - зарови лице в рамото ми и го облиза. Залюла хамака с единия си крак и се люшкахме настрани докато морския бриз галеже мокрите ни тела.
- Илиева? - свалих очилата си и се извъртях, за да го погледна. Всъщност...това, това не звучеше никак лесно. Дарина Илиева...всъщност, Дарина Ковачева-Илиева. Да, да, точно така. Тире Илиева.
VOUS LISEZ
Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)
Roman d'amourОще в първият момент, в който я видях знаех че тя ще ми докара само главоболия. Още повече, че дори бе дръзнала да открадне от мен и после да продава заедно с бандата си. Това което не очаквах, обаче, беше факта че ще се влюбя. Зеленооката дяволиц...
