(Шестнадесет години по-късно)
*Дарина*
- Здравейте, госпожо Иванова! Съжалявам, че се забавих но тръгнах възможно най-бързо. - казах на един дъх щом влязох в кабинета.
- Няма проблем, госпожо Илиева. Неудобството е мое, че трябваше да извикам за трети път тази седмица. - младата жена се изправи и се усмихна любезно. Неудобството си е чисто и само мое, ако ме питате.
- Какво е направила тази моя дъщеря този път? - въздъхнах и стрелнах поглед към дъщеря си, която беше заета да се цупи на дивана на който седеше. - Ванеса?
- От нея ли искате да го чуете или от мен? - младата директорка вдигна вежда и по всичко личеше, че ѝ беше адски неудобно. Ами, то и на мен щеше да ми бъде ако съм на нейно място.
- Изобщо искам ли да знам?
- За това не съм сигурна, но знам че в длъжеството си на неина майка сте длъжна да знаете.
Не думай...къде я намериха тази остроумна кифла? Най-много обичах някой, който още дори родителите му не са се познавали когато аз съм се родила да ми се прави на интересен.
- Сбих се с Роксана. - дъщеря ми реши да се отвори устата.
- Какво си направила?! - стрелнах поглед към нея светкавично и примигах.
- Ивайло ме заряза заради нея.
- Миличка, колко пъти да ти казвам? Мъжете не ни заразват, тръгват си от нас защото ние така сме решили. Пък и плюс това, съжалявам но Ивайло никога не е бил мъж на място. Не че нещо, но леля ти Василена може да удря по-добре от него.
- Ъъъъъ....
- Това ли е всичко, госпожо Иванова?
- Амии...
Ще приема това за "Да".
- Не се притеснявайте, ще говоря с дъщеря си, ще се погрижа това да не се повтори и да не се виждаме отното, което и двете знаем че няма да се случи. Довиждане, приятен ден. - направих знак на Ванеса да се омитаме и затворих вратата след нас.
- Мамо, аз... - имаше няколко възможни варианта какво ще каже. Като започнем от едно половинчато "Съжалявам", след това се прехвърляме на "Ти не ме разбираш." и накрая кучешка муцунка и "Моля те, не казвай на тати. Нали знаеш колко много те обичам? Ти си най-добрата майка на света."
YOU ARE READING
Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)
RomanceОще в първият момент, в който я видях знаех че тя ще ми докара само главоболия. Още повече, че дори бе дръзнала да открадне от мен и после да продава заедно с бандата си. Това което не очаквах, обаче, беше факта че ще се влюбя. Зеленооката дяволиц...