Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 28

*Дарина*

- Ставай, красавице! Нямам цял ден. - чух познат глас и отворих бавно очи, а главата ми се улюля. Отне ми няколко секунди да фокусирам образа пред мен, но когато го направих съжалих, че въобще си отворих очите.

- Огняне. - процедих през зъби.

- Единственият и неповторим. - ухили ми се болно. - Съдбата пак ни среща, Дари. Виж, писано ни е да бъдем заедно.

- Ти си болен! Всичко това, защото те смених? Вземи порасни едни топки и стани мъж. - изсмях се.

- Мери си думите, кучко! - изплю се и ми заби шамар, от който главата ми се завъртя.

- В това ли ти е силата, а Огняне? Преди можеше и да съм те търпяла, но това време одавна отмина. Знаеш коя съм, нали? Можеш единствено да се благодариш, че в себе си нямам нож или пистолет защото иначе в момента щеше да си парченца. Ти си мишкар.

-Не знам за много смела ли се имаш или си просто глупава.

- Не, просто имам по-големи топки от теб, а съм жена! - изплюх се върху него.

- Ще съжаляваш за тези думи, курво такава! - хвана ме за косата и заби юмрукът си в носа. Чу се счупване и аз изпищях. Мамка му, този тъпак ми счупи носа!

...

След поредният рунд пребиване понеже отказвах да говоря, вече цялото ми тяло беше в синини, а лицето цялото окървавено.

- Ще те питам последен път: Къде е Калоян? - Жорж ръмжеше в лицето ми.

- Н-не знам. Не съм го виждала цял ден! - нямаше начин да кажа къде е. Щях да бъда най-голямата глупачка ако предада мъжа си!

- Добре тогава. Нека тогава опитаме собствените опити за мъчение на мъжа ти срещу теб. Избирай! - посочи към масата и преглътнах щом видях ключа, кучешката паница и кърпата. Чувала бях за тях. Това беше запазената марка на Калоян, заедно с рязането на сухожилия и издълбаното Г на гърдите.

- Кърпата. - отвърнах, тъй като знаех че тя бе най-безболезната. В кучешката паница буквално ти задеха зъбите един по един, а ключа - с него ти режеха пръстите. Вярно доста зор си трябваше, но ставаше номера...