Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 37

*Дарина*

(Още няколко месеца по-късно)

- Би ли се успокоил? - положих ръка на бедрото му и с това то спря да тактува. - Това не е първият ни преглед.

- Знам, но....нямам търпение да разбера какво е. 

- Аз също, въпреки че знам че ще бъде момче. 

- Ами, ако е момиче? - стрелна вежда.

- Момче е. Усещам го.  - погалих бременното си коремче и в отговор зверчето вътре реши да ме поздрави като ме изрита и дъхът ми както винаги ми спря въздуха. 

- Госпожо Илиева? - една червенокоска на средна възраст се подаде от кабинета и ни е с Калоян всидгнахме поглед. - Доктор Кукуряшкова каза да заповядате. 

С Калоян се изправихме и влязохме в кабинета и бяхме посрещнати от топлата усмивка на Жени или докторката ни, която ми беше наредила да й казвам по име. 

- Здрасти Жени! - поздравих я. 

- Божичко! Калояне, това ти ли си? - Жени ахна и аз се разсмях, а на лицето на Калоян се изписа объркване. 

- Бебе, нали с Мая ти обяснихме. Това е доктор Кукуряшкова и е била доктор на майка ти докато е била бременна с теб. - поясних и прозрението го озря. 

- Съжалявам, просто умът ми не е много на правилното място през изминалите няколко месеца. Даже година. - Калоян се разсмя и ме стрелна с един страничен поглед, а аз вирнах вежда. 

- Напълно разбираемо. Хайде сега, Дари ще те помоля да легнеш и да надигнеш блузката си за да те прегледам. 

Направих каквото се искаше от мен и даже разкопчах дънките си. Жени изтиска малко от гела върху мен и слава Богу беше затоплен. прокара главата на ехографа по корема ми докато намери хубава картина и аз изцъклих очи щом видях екрана. Какво по дяволите?! Кажете ми, че не виждах две бебета вместо едно, моля ви!

- Божичко, как съм пропуснала това? - Жени възкликна. - Явно едното се е криело зад другото предишните два пъти. - увеличи картината и вече ясно можех да различа двата образа и да различа различните части на телцата им като краченцата и късите ръчички.

- Това означава ли, че? 

- Е, мамо и татко поздравления...ще ви се наложи да купите от всичко по още едно. - Жени се беше ухилила до уши и аз можех да усетя как цветът се отдръпваше от лицето ми.