*Дарина*
Нещо не беше наред с мен. Две седмици. Бяха се минали две шибани от близката ми среща с хищникът познат като Гробаря и до такава степен ми се беше разровичкал из заводските настройки, че дори не можех да се позная. Целувката...тази шибана целувка не излизаше от главата ми и се чувствах като влюбена ученичка, защото заспивах с мисли за нея и се будех със същите тези мисли. Не можех да спра да мисля за него, за устните му, за меките очите с цвета на кехлибар. Калоян Илиев беше обсебил дотолкова съзнанието ми, че дори треперех от погнуса щом усетех чужди устни по себе си. Бледнееха пред неговите и пред начинът по който те ме накараха да се почувствам тогава. Беше странно, защото дори и в момента имах чувството че му изневерявам, а същевременно между нас не бе имало нищо повече от една целувка породена от злоупотреба с хапове и алкохол. Поне от моя страна. От негова вече се боях, че не знаех.
- Ммм, не сега. Изморена съм. - измрънках и сложбих ръце върху гърдите на Огнян, опитвайки да го накарам да спре да ме целува по шията.
- Сериозно ли? Отново? - Огнян се надигна от мен с дълбока въздишка и се извъртя от леглото. - Аз не знам за какво изобщо сме заедно, като вече дори не ме искаш. - измрънка.
- Моля? - отместих поглед от телефона си и се взрях в него.
- Какво ми се молиш? Много добре ме чу. Две седмици не ми даваш и пръст да те пипна.
- А, някога минало ли ти е през ума, че може би не съм длъжна да съм постоянно в настроение и на твое разположение.
- Хайде, моля ти се, не се излагай. Всичко е заради Илиев нали? Виждаш с него зад гърба ми. - крещеше. - И не смей да ме лъжеш, защото знам че те завлече в офиса си.
- И да е, какво те интересува? - вече и аз бях на крака. - Ние дори не сме двойка! Някога да си ми казвал нещо мило, да си ми казвал, че ме обичаш? Не, нали?
- Това дава ли ти шибаното право да си отваряш краката за други, а? - изкрещя в лицето ми и за мен и последната капка на търпението ми преля. Глава му се завъртя в посока на шамара, който дори остави и ясен червен отпечатък на бузата му. Той вдигна глава и дишаше гневно и цялото му лице бе червено. - Напусни!
- С удоволствие. - изплю.
...
*Калоян*
YOU ARE READING
Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)
RomanceОще в първият момент, в който я видях знаех че тя ще ми докара само главоболия. Още повече, че дори бе дръзнала да открадне от мен и после да продава заедно с бандата си. Това което не очаквах, обаче, беше факта че ще се влюбя. Зеленооката дяволиц...
