Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 8

Е, СЪРАТНИЦИ ВЕЧЕ СЪМ ТУК, НЯМА КАКВО ДА МИ ОТВЛИЧА ВНИМАНИЕТО...ВСЪЩНОСТ ИМА, НО ПРЕДИ ДА ГО ПУСНА ТРЯБВА ДА СЪМ ГОТОВА ТУК И С РУШИ, ЗАЩОТО ТЕЗИ ДВЕ КНИГИ СА ВАЖНИИИ. 

ЗНАМ, ЧЕ ДОСТА ВРЕМЕ МЕ НЯМАШЕ И ЧАКАХТЕ ЗА ЪПДЕЙТ НО ОНЕЗИ ЖИВОТНИ АДЕАН И БРАНКО НЕ МЕ ПУСКАХА, ХД. 

Е, ЕТО Я И ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА ЗАЩОТО Е НОВА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО МИ Е СТРАННО, ЧЕ ПРИКЛЮЧИХ "ХИЩНА ПТИЦА" И ДНЕС НЯМА ДА КАЧВАМ ТАМ. 

БИГ САД. 

ЕНИУЕЕЙЙЙ ЕНДЖОЙЙЙ

*Дарина*

Краката ми все още бяха като желе след поредният оргазъм любезно предоставен ми от господин Илиев, но това не ми попречи да го изпратя до вратата защото макар и да беше събота той имаше задължения.  

- Довечера ще мина да те видя като свърша работа. - целуна ме по носа, а аз въздъхнах. Беше се минала седмица, а все още бяхме на това виждане вечер което преминаваше в секс и той оставаше вкъщи докато не дойде време да отиде на работа, аз на училище когато имам първи час с класната и този цикъл се повтаряше всеки ден, а аз вече започвах да искам повече от това. Исках с него да имаме една нормална вечеря, среща дори. Не мисля, че това беше прекалено голяма молба, нали? 

- Мислех си...- провлачих, хващайки се за коженото му яке, а той ме изгледа подозрително. - Какво ще кажеш да вечеряме заедно? 

- Ние вечеряме заедно почти всяка вечер? - една светлокестенява вежда беше вирната в моя посока.

- Имам предвид истинска вечеря...свещи, вино...

- Секси бельо? 

- И секси бельо. - добавих и завъртях очи, а той целият засия. Мъже...

- Добре. Ето ти ключове за апартамента ми в Лозенец. - бръкна в джоба на якеот си и извади връзка ключове. Махна два ключа от  и ми подаде металните предмети, които се усещаха ужасно тежки в дланта ми. - Сготви или вземи нещо на път, не знам, както ти прецениш и ме чакай там. Свършвам към седем. Ще ти изпратя адреса после. Хайде, чао! Пази се. - целуна ме по устните. - Ако има нещо ми звънни. - целуна ме още веднъж и излезе, тръгвайки към асансьора. Наблюдавах гърбът му, който се отдалечаваше и затворих вратата с въздишка щом изчезна от полезрението ми.