Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 14

*Дарина*

Когато се събудих от следобедната ни дрямка след малкият ни маратон, който ни спретна бях сама в леглото. Щората на балконската врата беше деъпната на страни и аз се изправих в леглото, за да надникна през затворената врата. Видях татуираният му гръб и бше притиснал телефона до ухото си, но дори и без да виждам лицето му знаех че беше напрегнат. Можех да го усетя. Отметнах завивките и станах, като навлякох ризата му и бях на път да отворя вратата още понеже беше само открехната и когато долових част от разговора, който водеше по телефона се заковах на място.

-Довечера тръгваме за Варна, трябва да се видя с Адеам. Помниш ли ония дето ни следяха оня ден? Бившият ѝ беше един от тях. Не мога да позволя нещо да ѝ се случи Иване, не и след това което Гръка каза. Искаше да я прати на албанците. Гръка може и да успяхме да го очистим, но Жорж няма да се даде толко лесно, работят заедно. - въздъхна и си дръпна от цигарата между пръстите му. 

Чакай! Бившият ми ли? Да не би той да искаше да ми каже, че Огнян е бил този който стреля по нас онази вечер на първата ни среща? Това не звучеше реално. Защо му беше да стреля по нас и след това като ме видя да спира? Нямаше логика в това. Никаква. Какво се случваше по дяволите? И къде си отиде спокойствието ми?

Стана течение и врата се тресна, което накара Калоян да се обърне и ме хвана да го подслушвам. 

- Ще ти звънна после. - каза в слушалката без да отделя очи от мен и аз преглътнах. Беше ядосан, сигурна бях. Затвори телефона и го остави на перваза на прозореца. Направи знак да се приближа и аз го напрвих плахо. Той единствено обви ръце около мен и просто седяхме тишина известно време, преди той да я наруши.

- Чу всичко, нали? 

- Само последната част. Не искам да ходим там. - промълчих и той въздъхна отново. 

- Знам, малката но трябва. Трябва да го ликвидирам преди да стигне до теб. - знаех това.

- Наистина ли Огнян е бил един от онези, които стреляха по нас онази вечер? 

- Да. Но не се притеснявай за него. Той нищо не може да ти направи. Никой нищо няма да ти направи докато съм жив. 

- Може ли да дойда с теб? - вдигнах поглед към него. О

- Това не е добра идия, Дарина, на училище си.