Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 31

*Дарина*

- Дари? Сигурна ли си, че си добре? Прибледняла си като призрак. Какво има? - Емо се взря в очите ми щом паркира пред нас.

- Всичко е наред. - гласът ми беше тих и безизразен; нямаше дори и грам емоция в него.

- Дарина, моля те, кажи ми. Плашиш ме. Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?

- Добре съм, Емануиле. Благодаря, че ме докара. - слязох от колата му. - Лека нощ! - затворих вратата и чух едно единствено "Лека нощ!" в отговор. Слънцето тъкмо изгряваше.

Качих се горе и сякаш краката ми сами ме отведоха до шкафа със скъпия алкохол на тате. Взех една бутилка водка, на която дори не видях марката; беше ми само до това честно казано. Влязох в стаята и седнах на леглото си. Огледах се наоколо; навсякъде го виждах - я сам, я с мен. Имахме толкова много спомени в този апартамент. Не можех да ги сдържа; сълзите отново закапаха от очите ми. Ударих една глътка и алкохолът изгори всичко надолу.

Баба казваше, че така се лекуват раните. Щом нещо те боли; порязал си се - значи слагаш спирт.

Като малка често се порязвах и баба винаги слагаше спирт. То ме болеше, щипеше но стисках зъби и я оставях да почисти раната. Ами сега? Кой щеше да почисти тази огромна и гноясала рана в гърдите ми? Кой? Защото аз сама не можех.

Когато оставих ключовете на бара оставих и сърцето си; то остана в апартамента ми.

Но нищо щях да се лекувам - със спирт, с каквото намерех.

И ето пак; вече съм голяма, а пак се порязах. Така и не се научих да внимавам, но щях да се излекувам.

Ето, спазвах съветите и до ден днешен - щом ме болеше взимах една бутилка и наливах. Една, две, три чаши...или направо от бутилката, а то лютеше, щипеше под езика, но изгаряше болката която той остави след себе си. Ето, баба беше права - спиртът наистина лекува. Но само временно, защото веднъж щом изветрееше болката се връщаше, при това по-силна от всякога.

Хълцах, но продължавах да надигам бутилката. Знаех в секундата, в която отворих бутилката че тази отрова щеше да помогне. Няколко минути само бяха изминали, а бутилката беше само на две-трети пълна.