Глава 17

3.3K 160 84
                                    

*Дарина*

Беше хубаво човек смени обстановката дори и да беше само за два дни. С Калоян се бяхме възползвали от уикенда и решихме да отидем до Сърбия на гости на Бранко и Милица и сега се разхождахме из зоопарка, като спирахме на всяко едно защото малкото беше запленено. При птиците и по-конкретно орлите седяхме почти половин час, защото този път баща му беше виновен. Или както казваше Милица "Нямаше на кого да се метне."

- Тате, татее мозе ли канки? – тригодишното диване на рамената на баща си прекъсна разговора му с Калоян понеже го фрасна по главата.

-           Никакви пуканки. Ял си. - майка му веднага се намеси. Ааа, ето какво било "канки".

-           Тате ти питам. – малкият се обърна към майка си и физиономията на лицето ѝ беше безценна.

-           Ще те накажа.

-           Канки мозе? - изобщо дори не ѝ обърна внимание, ами пак се обърна към баща си. Боже, и мен ли това ме чакаше?

-           Тати, хайде устискай и после ще те водим на чевапи. Нали сутринта за тях мрънкаше?

-           Ааа, дубе. За бапи мозе. Ама с калтофки, нали?

-           С картофки, мамо.

-           Дубе. А, мозе тъгваме кугава?

-           Само да видим хипопотама, мамо и си тръгваме.

-           Това е на майка ти любимото животно, тате. Трябва да го видим.

-           Глупости, това е на баща ти бившата, мамо.

-           Куквоооо?

-           Как учите детето само на глупости. Не ви е срам. – изцъках с език на шега.

- Ти недей философства толкова. Ще ви видим и вас като си имате едно такова устато.

Разхождахме се из зоопарка и минавахме стотици животни, като всяко впечатляваше Руши и той решаваше да ги имитира.

-           Тате, татеее, това кукво?

-           Конче е това, тате.

-           Конце.

Най-накрая стигнахме до хипопотамът или поне така му бе казал баща му.

-           Мамо, виш путкааааннннн! – Юрош изгълча с цяло гърло сочейки огромното животно отпред с пръст и всички се обърнаха към нас и цъкаха с език. Само по погледът на Милица разбрах, че ѝ идеше да потъне в земята от срам, а Бранимир и Калоян едвам се сдържаха да не се разсмеят, а аз...аз май не бях сигурна дали щях да справя с едно такова живот и здраве.





Бъди Моя  (18+) (ВИС-3 №1)Where stories live. Discover now