Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 21

*Дарина*

Най-накрая! Денят, за който мечтаех още от малка най-накрая дойде. Завършвах училище

- Мамооо, звънни на Калоян и му кажи, че след петнадесет минути сме готови, за да дойде да ни вземе. - казах на мама, възполвайки се от факта, че вече можех да говоря. 

Бяхме в тряскави подготовки за бала ми и в момента ми правеха грима и прическата. 

- Ако си кажеш ПИН-а ще бъде добре обаче. 

- 2003. - продиктувах ѝ датата на годежът ни за пред хората, 

- Кала, пиле Ивана е. Не, не, на Дари и остават още петнайсетина минутки само да й оправят косата. Добре, пиле хайде чао тогава!

- 

Навън свирна клаксон точно навреме, когато станах готова. Йеее, спасението ми пристигна.

- Хайде, шуши готова си вече. Изглеждаш невероятно. Категорично си най-хубавата абитуриентка тази година. - Ивчо оправих и последните щрихи по косата ми. - А, майка ти ако я питат каква ти е да каже сестра, защото е страшен цепеняк. Як Милф е. 

- Леле, Ивайло тате ако те чуе.....- засмях се, а мама единствено ни намигна. Знаеше, че изглежда добре. Имам предвид дълга и блестяща руса коса, пъстри очи, малък нос, плътни устни, слабо и стегнато тяло с тези дълги крака... Изглеждаше като двайсет и пет годишна за Бога!

- Е, какво лъжа ли? - Иво се засмя отново. - Хайде, тръгвайте че този твоя Гробар още малко сигурно ще дойде да ме застреля, защото съм те забавил. - изръси и аз зяпнах като нагърмян заек. Ей, ся си....Нека почетем паметта ми. Сбогом, хора беше ми приятно да ви познавам. За погребението ми ви искам в розов камуфлаж и без сълзи, моля. 

- Дарина!

- Маме, не е каквото изглежда. - защитих се.

- Днес няма да казвам нищо. Но утре...утре искам да ми кажеш всичко. Разбра ли ме? - тонът в гласа й бе рязък и аз можех само да преглътна виновно и да забода поглед в земята. Това определено не беше начинът, по който исках тя да разбира. 

Телефонът ми звънна и видях, че беше Калоян затова му затворих. 

- Добре, хайде ние вече трябва да тръгваме. - с Ивчо се пргърнахме след това той прегърна и мама и аз подхванах единят край на роклята ми, за да не се влачеше по земята. Излязохме от салона и видях Калоян облегнах на вратата черната S-class-a Майбах, която беше окичена с черни и червени балони, точно каквато беше и тематиката на бала ми. Вече се беше облякал и изглеждаше невероятно в черния си костюм, червена риза същият цвят с роклята ми, черна вратовръзка и лъснатите си черни обувки на Armani.