Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 36

*Дарина*

- Как по дяволите да му кажа? - крачех нервно из стаята. - Какво по точно да му кажа? "Скъпи, одеве пред теб не бях бременна, но сега направих още няколко и магически се оказаха положителни?"

- Бил е дефектен. - Мая сви рамена. - Знаеш, че Калоян ще бъде щастлив, нали? 

- Знам, но...страх ме е. - най-накрая клекнах и си го признах. Истината беше, че наистина ме беше страх. 

- Няма от какво, миличка. Знам, че е стряскащо но аз и Калоян сме до теб, нали знаеш? 

- Знам, майко. - въздъхнах и седнах на леглото, полагайки чело върху дланите си и по същото време усетих познатото болно усещане в стомаха си и хукнах към банята. Паднах на колене точно секунда преди да изпразня цялото съдържание на стомаха си и очите ми се насълзиха. Последва и втори порив, но нищо не излезе. Мая беше влязла в банята при мен и разтриваше гърба ми утешително. Отпуснах глава изтощено върху тоалетната след като свалих дъската и капака, а очите ми натежаваха. Чувствах се отвратително.

- Надявам се Калоян да е довел вече Янкова, защото този болест с бременеността хич не ми харесва. Отново гориш. - допря устни до челото ми.  - Хайде, ела да легнеш. - помогна ми да се изправя и ме заведе до леглото, а после ме и зави. 

- Отивам да видя този мой син къде е, а ако има нещо веднага ми звънни. Чу ли? - кимнах в отговор и тя погали лицето ми преди да излезе от стаята, оставяйки ме сама. Отпуснах ръце върху пухената черна завивка и изпуфтях. Несъзнателно докоснах корема си и го погалих, като и аз не знам какво очаквах да усетя, а мисълта звучеше толкова странно в главата ми. Бях бременна. Наистина бременна. 

...

Мина се цяла седмица и вече смеех да кажа, че бях здрава като бик....е, като изключим внезапните пориви за повръщане които се опитвах всячески да прикривам от Калоян, но разбира се, не винаги успявах. Казвах му, че са в следствие на ентеровирусната инфекция, която ми бяха поставили като диагноза, но колко точно ми вярваше вече беше отделен въ

Днес беше първият ми преглед, на който Мая щеше да ме придружи и ми обеща че днес ще ни оставят къщата на наше разположение, защото мислех да му кажа довечера и да му спретна една хубава вечеря