Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

КРАЙ

СЪРАТНИЦИ, ТОВА Е ГАДНАТА ГЛАВА И АКО РАНАТА Е ПРЕКАЛЕНО ПРЯСНА ПО-ДОБРЕ НЕ Я ЧЕТЕТЕ

*Дарина*

Да запазя спокойствие? Как ли пък не! Имах две деца на годинка и половина. За мен спокойствието беше одавна изчезнало. 

- Избра грешната кучка, на която да опреш нож в гърлото, скочубло! - отметнах глава назад, така че да я ударя в носа. Забих върхът на тънкото си токче в пръстите ѝ и използвах краткия ѝ момент на разсейване, за да се измъкна от хватката ѝ. - Хайде, кучко. Ела ми. - заех обратен гард и се приготвих за ударите ѝ. Тя изпищя и се затича към мен, опитвайки се да ме удари с юмрук в корема, което беше прекалено предвидим удар и лесно успях да го предотвратя с Раундхаус кик. Боже, добре че избрах по-свободна рокля. От удара тя отскочи назад и ме изгледа кръвожадно. Коя беше тази отново? Понеже нещо не ми светваше да я познавам, но определено бих се възползвала от спаринг партньор. 

- Счупи ми нокътя? Счупи ми нокътя! Ей сега ти се еба майката! - оглеждах обезобразеният си среден пръст и ми прикипя. Тя ми счупи нокътя! Чисто новият ми маникюр беше съсипан! Втурнах се към нея и само с един лоукик я накарах да загуби баланс. Хванах я за косата и я притиснах по лице на най-близката стена.

- Коя си ти? - изсъсках в ухото ѝ на английски, а кучката просто сумтеше. - Ще те попитам още веднъж, коя си ти и защо си тук? 

- Всички...всички ще умрат тази вечер. В Белград има нов шеф и той се казва Цвеле. 

- Болна кучка! - изсъсках и извадих пистолета си от кобура на бедрото ми и я ударих по тила с него, знаейки че там беше най-фатално. Благодаря ви, госпожо Петрова. Кой би предположил, че часовете по биология биха могли да намерят приложение в живота. 

Тя се свлече в краката ми о се погрижих за добрият ѝ сън, като  изритах главата ѝ и тя се удари в ръба на стената. Лека нощ, кучко поне да се беше и била както трябва. 

Поех си дълбоко въздух и изтупах роклята си от прахоляка. А, сега да намерих мъжа си.

Придвижвах се внимателно с пистолет в ръка, готова да стрелям всеки момент. На стълбището нямаше никого в съзнание, а когато влязох в залата гледката беше като сцена от филм на ужасите. Залата беше пълна с дим, най-вероятно беше пусната димка и първият който забелязах беше Бранимир който лежеше на земята с  безжизната си съпруга притисната до гърдите му и веднага се втурнах към него. Дори нямах време да преценя ситуацията. Не!