*Дарина*
Мразех болниците дори и в червата си, а още повече мразех факта, че Калоян никакъв го нямаше. Не отговаряше на обажданията ми и който да питах все свиваше рамена. Никой не искаше да ми каже нищо. Бях меко казано притиснена и единственото нещо, което знаех беше че не е в болница, което ме успокои но само за момент. Днес ме изписаха и вече можех да се прибера вкъщи.
- Хайде, миличка внимателно тук сега. Иии готово. - тате ме сложи да седна на дивана.
- Тате, ще ми дадеш ли телефона? - попитах го и той го извади от задния си джоб и само по тъжното му изражение знаех, че знаеше защо го исках. Набрах го и отново ме изпрати директно към гласовата му поща.
- Миличка, ето ти да хапнеш. - мама сложи една порция с бъркани яйца пред мен, но аз поклатих глава и постаивих ръка на корема си. Беше свит на топка и не можех нищо да хапна. - Дарина, трябва да хапнеш нещо. Не става така. Кой знае от кога не си яла? - мама ми се скара с типичния майчински тон.
- Не съм гладна. - казах без да отделям поглед от телефона си, понеже пишех на Калоян, че вече съм си вкъщи да ако иска да мине.
- Би ли оставила телефона за малко? Бих искала да поговорим. - мама ме изгледа със съжаление е очите и точно това ме издразни. Ако имаше нещо, което мразех и в дъното на душата си то беше съжалението.
- Няма какво да говорим. Каквото се случи там си остана там.
- Дари, миличка...
- Стига. Остави я да си почине. - тате сложи ръката си на рамото й, а на мен ми изпрати една тясна тъжна усмивка. - Хайде, моля те хапни поне малко. Не е хубаво да си с празен стомах. Ще ти падне кръвното, а това не е добре.
...
Мина и поредният ден, в който нямах абсолютно никаква връзка с Калоян. Василена мина до нас да се видим, но отново си тръгна не особено щастлива, че изобщо не я изслушвах. Бях ужасна приятелка - знам това, но нямаше как да се насиля да се държа нормално, когато не знаех какво се случва с него и къде е.
Стоях под силните струи вода докато не се превърнаха в ледено студени. През цялото време размишлявах за живота си през последната половин година.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)
RomanceОще в първият момент, в който я видях знаех че тя ще ми докара само главоболия. Още повече, че дори бе дръзнала да открадне от мен и после да продава заедно с бандата си. Това което не очаквах, обаче, беше факта че ще се влюбя. Зеленооката дяволиц...
