Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 15

*Дарина*

Отказвах да го приема. Това нямаше как да бъде вярно. Нямаше как Калоян да е изчезнал. Отказвах да го повярвам. Щеше да ми звънне след малко, за да ми каже че ме чака отпред и след това щяхме да отидем или у тях или у нас и щеше да ме пръсне от оргазми. Бях сигурна в това. 

- Дарина, миличка добре ли си? Какво има? - дори не бях осъзнала кога ме бяха сложили да седна на един стол и ми навряли една бутилка с минерална вода в лицето. 

- Мая ти звъни. - Васи ми подаде телефона и аз плъзнха пръст по зелената слушалка и го притиснах в ухото си. 

- Дарина, миличка чуй ме внимателно. Искам още сега да вземеш сестра си и да се качите при Петър и Виктор и да дойдете вкъщи веднага. Нещо се случи. 

- Вече знам. - изхлипах и с това нейни изречение вече всичко придоби реалност.

- Всичко ще е наред, ще видиш. Отгледала съм силно момче, което няма да се даде току така. Най-вероятно в момента всява хаос навсякъде. - засмя се щом каза това и крайчеца на устните ми се повдигна. За малкото време, в което го познавах знаех че беше права, но това не правеше нищо за да махне тази ужасна топка в гърлото и сивият облак притерснение, който се беше надвесил над мен. - Просто елате вкъщи, с Андреа ви чакаме. Става ли? 

- Добре. 

- Хайде, миличка и се дръж. Всичко ще бъде наред, ще видиш.  - затвори ми и аз заключих телефона си и сведох глава. 

- Ей, ей, погледни ме! - Васи се опита да ме накара да вдигна глава. - Той е добре. 

- Сестра ми отвън ли е? - беш едиснтвеното, което попитах. 

- Тъкмо влизах, тя като излизаше. Защо? 

- Тръгваме си. Трябва да отида до Мая. - изправих се и започнах да събирам нещата си. - Отпред имаше ли една черна Х5? 

- Да, защо? 

- Няма значение. Питам просто. - изхвърчах от стаята, а тя беше по петите ми и ми помогна да събера нещата на сестра ми. Сложих слънчевите си очила и набрах Петър.

- Шефке, готова ли си да идваме?

- Да, Психо. Слизам. -  затворих му и профучах надолу по стълбите. Излязох от училището и видях сестра ми да седи на пейките, докато пушеше и си говореше с някакви, които не ѝ бяха съученици. Този път дори не мислех да ѝ дърпам лекция за пушенето, хич не ми беше до това. Някой я побутна и тя се обърна към мен и веднага скри цигарата.