Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 10

*Дарина*

Отворих входната и замръзнах на място. 

- Какво става тук? - креснах и при чуването на гласа ми Елеонора и който онзи там на дивана върху нея беше скочиха. - Елеонора! Имаш точно тридесетсет секунди да изгониш този келеш и да ми обясниш всичко! - гласъст ми ставаше все по-гневен и гневен, а Калоян постави ръката си на ханша ми в опит да ме успокои. Онзи келеш се облече за рекордно време и при вида на почти сто и деветдесет сантиметровият татуиран звяр до мен пребледня и изражението на лицето му загатваше, че беше на секунди от това да напълни гащите. Изхвърча от апартамента и сега бяхме само аз, Калоян и сестра ми която беше на прага на сълзи. 

- Кой беше този? 

- Владислав. 

- Защо по дяволите не ми каза, че сте гаджета, че даже и секс правите?!

- Ами, ние не знаеме какви точно сме. - погледът ѝ бе забит в земята. Моля?! Моля?! Това да го кажа аз за мен и Калоян вървеше, но някаква петнадесет годишна пикла да ми го кажеше беше просто върха. 

- Как така не знаете какви сте, бе момиче? Само на петнадесет си! Мислиш ли изобщо с тая глава?

- О, я вземи млъкни и точно ти не ми давай акъл защото ти си тази, която на моите години се ебеше като не знам какво. - каза, напълно пренебрегвайки ме и тръгна към стаята си. 

- Моля? Ей, пикло такава я не ми дръж такъв тон и се върни веднага! - подвикнах след нея. 

- Майната ти, Дарина! Мразя те! - затръшна вратата след себе си и този пък, тази която беше на прага на сълзи бях аз. В гърлото ми заседна една огромна буца и просто стоях и осмислях случилото се, а думите ѝ ехтяха в главата ми.  Никога...за всичките си петнадесет години не ми беше казвала, че ме мрази. 

- Ей, ей! Погледни ме. - Калоян ме извърна към себе си и хвана лицето ми в шепите си. - Нали знаеш, че не мислеше нито дума от това, което каза? Беше просто ефектирана. Не искам да плачеш. Чу ли? Ще се успокои, просто и дай малко време. 

- Не разбираш...- поклатих глава и подсмъркнах. - Никога досега не ми е казвала, че ме мрази или пък ме е лъглава. Никога досега.

- Хайде, бебе. Спри да плачеш  и нека да направим вечеря. Ще се успокои и всичко ще бъде наред. Ще видиш.- целуна ме веднъж по двете бузи, след това носа и накрая устните. След като видя, че не изкара никаква реакция от мен ме погледна заплашително. - Хайде иначе отново ще те напляскам. - този път успя; тих смях се изтръгна от мен и изтрих сълзите си. - Хайде, отиди да се измиеш и те чакам тук. - целуна устните ми и аз направих същото на свой ред преди да се завъртя и усетих силна плесница на задника си точно преди да направя крачка по-далеч от него. Обърнах се към него с въздишка и той просто сви рамене и имаше хлапашка  усмивка на устните си. Поклатих глава и тръгнах към банята, за да си измия лицето. Върнах се обратно в дневната и се пльоснах до него на дивана. Откраднах си една цигара от неговите и хванах главата си в ръка. Хера скочи на дивана при нас и и положи глава на скута ми, свивайки ушите си докато я галех