Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 20

*Дарина*

Моментът от който истински се страхувах беше тук. Нашите се бяха прибрали вчера и днес щях да ги запозная с годеникът си за пред хората, но разбира се, нямаше да им го представя така. Цял ден бях едно непоносимо кълбо от нерви и ми идеше да се застрелям, защото и аз самата не можех да се понасям пък какво оставаше за нашите.

- Мамо, всичко готово ли е? - провикнах се през трапезарията. 

- Да, Дарина. Всичко е готово. Стига си фучала!. - провикна и тя на свой ред, но през стаята им. 

- А, тортата видя ли дали стегна? - провикнах се отново. 

- Дарина! - провикна се предупредително. Еееей значи, тази жена само знаеше да зяе! Ама ще види тя, другия път като дойдеха родителите на тате (за наше най-огромно съжаление) и аз щях да съм така. Само  "Спокойно, бе маме, спокойно бе маме" да видим дали щеше да й хареса при положение, че тодителите на тате не можеше да ги търпи. Ама, то си беше и взмаимно защото те както не харесваха мама, така и не харесваха мен. Ама, поне си имах баба Роси и дядо Стефан, които просто обожавах с цялото си сърце, а и те мен. А, не като онези вещери. 

Рингтонът ми ме откъсна от мислите ми и видях номерът на Калоян да осветява екрана. 

- Какво става, бебе? Идваш ли? - побързах да го попитам без дори да кажа и едно "Ало".

- Да, пътувам. Звъня те да те питам какви цветя обича майка ти. 

- Оу, няма да сбъркаш ако вземеш хризантеми или гладиоли. Луда е по тях. - казах с усмивка. 

- А, баща ти пие ли уиски?

- Дам. Обича Дъмпълс и Бушмилс. 

- Дообре, злато. Ще гледам да дойда навреме. 

- Добре, бебе. Обичам те!

- И аз теб, Дари. Хайде, ще затварям тогава.

- Окей, бебе. Хайде. - затворих му и се отпуснах глава върху ръцете си. 

- Какво има, бе маме? Нещо не изглеждаш спокойна? - мама дойде до мен и дори не забелязах кога беше дошла до бара.