*Калоян*
В онзи момент целият ми свят се срина. Мамка му, знаех си че трябваше да тръгна по-рано и да не я изпускам от поглед. Спрях пред блока като арабин в пустиня и се улетях в блока. Трябваше да кажа на техните и да видим на камерите. Возенето в асаньора беше най-дългото в живота ми и веднъж щом излязох хукнах към апартамента й и зачуках нетърпеливо по вратата.
- Дари, ключо- майка й отвори врата и каквото имаше да каже бе прекъснато щом видя вида ми. - Кала, пиле какво има?
- Дарина..вз-взеха я. - не е за вярване...не бях заеквал от както бях на десет, а заради нея говорния ми ефект се проявяваше отново.
- Как така са я взели? Момче, трябва да се успокоиш и да ни кажеш какво е станало. - баща й се появи зад майка й и ме поведоха към дневната. Седнах на дивана и с трепереща ръка заплаих ръка.
- Иве, сипи му вода да се успокои.
След малко пред мен се постави чаша вода, която аз надигнах и я пресуших за нула време.
- Кажи сега, какво се случи.
- Говорихме по телефона, тъкмо се връщаше от магазина когато я чух да сумти и телефона ѝ падна на земята. Не знам повече, но знам кой е отговорен. Жорж е, сигурен съм. Натопили са ме за убийството на жена му. Трябва да я намерим преди нещо да ѝ се случило. Знам, че не ми вярваш но я обичам. Никога няма да си го простя, ако й се случи нещо.
- Тихо, сега не мисли най-лошото. - леля Ивана сложи ръка на рамото ми и го разтри любящо. - Игор ще вземе записите от охранителните камери и ще се обадим в полицията.
- Никаква полиция! - аз и баща ѝ казахме по едно и също време. Той се обърна и прокара пръсти през косата си.
- Стегни се, момче! В момента трябва да намерим дъщеря ми, а не да ревем. Ивана, това се отнася и за теб. Вие с Елеонора стойте тук докато ние двамата отидем да видим записите. - Игор каза и тя кимна. - Хайде, момче! - излая и аз се изправих, излязохме от апартамнета и преди да успея да реагирам ме беше забил в стената.
- Виждаш ли сега защо бях против? Винаги ще са след нея. Винаги! Ако нещо ѝ се случи ще те унищожа, надявам се да знаеш това!
- Знам. Да не мислиш, че аз не се псувам? Но не можех да стоя на страна от нея! Повтарях си цели два месеца, но не устисках! Обичам я! Бих умрял преди да позволя на някой да я нарани и затова смятам да се боря до последно! Ще убия всеки, дръзнал да я нарани!
YOU ARE READING
Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)
RomanceОще в първият момент, в който я видях знаех че тя ще ми докара само главоболия. Още повече, че дори бе дръзнала да открадне от мен и после да продава заедно с бандата си. Това което не очаквах, обаче, беше факта че ще се влюбя. Зеленооката дяволиц...