Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 25

*Калоян*

- Как така сте преебали сделката с албанците? Знаеш ли какво ще ни коства всичко това? - виках шепнейки по телефона на Иван. - Всичко е свършено. Знаех си, че не биваше да ви оставям сами. И ми го казваш, чак сега след като са минали цели четири дни?!

- Брат ми, не съм аз виновен. Оставих Илиян Албанеца да приеме пратката и този ни е саботирал. Фалшифицирал е подписа ти и го е направил да изглежда сякаш ти си го я изпратил собственоръчно. Обаче вместно коката си им изпратил брашно. Артан е бесен и каза, че ще си платим. Сделката беше да ги снабдяваме с кока и ние я нарушихме. 

- Ще го убия тва копеле! Къде е?! 

- В момента го държим в старата изба. Психото и Куджо се забавляват с него. 

- Добре, не го пипайте докато не се върна. Искам го жив. 

- Трябва още утре да си си тук.

- Ще се постарая. 

- Не, Калояне наистина го имам предвид. Някой е застрелял жената на Жорж...и по всичко личи че си бил ти. 

- Какво?! - възкликнах. 

- Върнаха му я цялата в синини, с куршум между очите и с издълбано Г на гърдите. Това е твоят печат. - устата ми се пресъхна. - Побеснял е. Излезе дори от скривалището си и те търси. Цяла София трепери. Одеве имаше престрелка в Студентски. Нещата стават напечени. Наистина трябва да се върнеш.

Мамка му! Мамка му! Мамка му! 

- Невъзможно.....аз, аз никога не посягам на жени. Никога. -  най-накрая намерих отново способността си да говоря. 

- Аз знам това. Всички го знаем, но не и мъж който е полудял от скръб. 

- Утре сутрин тръгваме. Искам да засилиш охраната над имението и около блока на Дарина. Не искам да излизат никъде без охрана. Чу ли? Нито майка ми, нито техните и сестра ѝ! Това е заповед! - изръмжах в телефона. 

- Разбрано! - каза и аз затоворих. 

- Мамка му! - ударих с умрук по парапета. И точно сега целият свят щеше да се изсипе върху нас. 

Тихото мрънкане на Дарина ме накара да се обърна към нея. Отново сънуваше. Не беше спокойна. Въздъхнах и метнах цигарата си през терасата преди да вляза в стаята и да легна до нея.