Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 5

*Дарина*

Ако можех да опиша настроението си през последните три дни то щеше да изглежда: щастлива пеперуда, която припка насам-натам. Не се шегувам. През последните три дни усмивката не бе слязла от лицето ми дори за секунда и си личеше от шибани километри, че бях хлътнала до уши. Kaквото и да правех все той беше в мислите ми и дори се усещах как просто изключвах за всичко друго и се отдавах на фантазии, зяпайки в една точка. Както се случи и сега в банята и се съвзех едва, когато ледена вода се изсипа върху мен тъй като се оказа че съм изхабила бойлера. Телефонът ми иззвъня от леглото докато си мажех тялото с лосион и надникнах за да видя кой беше в този късен час. Щом видях, че пишеш Калоян оставих и лосион и всичко и се метнах към леглото, като това стресна спящото ми куче и ме изгледа сякаш бях умопобъркана. Което може би бях...

- Ооо, я тихо. - намръщих се и плъзнах пръст по сивият бутон, за да вдигна веднага.

- Ало? - хлъцнах и веднага се плеснах през устата.

Защо.Трябваше.Да.Се.Излагам.Постоянно? Прочистих гърло и дълбок мъжки смях прозчува от другата страна.

- И аз се радвам да те чу-я. - нарочно подхлъцна или поне се престори, че го прави и аз завъртях очи.

- Млъквайй. - изхленчих.

- Добре де, добре. Не се сърди. Ела долу.

- Какво?

- Пред вас съм. Ела да те видя. - засмя се отново. Пъррвият въпрос, който изникна в главата ми беше от къде изобщо знаеше къде живея, но после осъзнах колко тъп въпрос беше това за един мафиот. Защо ли не бях изненадана всъщност? Та той беше разбрал името ми, училището ми, най-вероятно знаеше в коя болница бях родена, пък къде живеех ли нямаше да знае? И най-важният въпрос беше - Защо го приемах толкова добре? Ей, хората вярно бяха казвали, че от любов се оглупява.

- Обличам се и идвам. - разбрах че съм сгрешила, като изрекох първата дума едва когато бе твърде късно.

- Гола ли си? - дори и глух можеше да чуе ентусиазма в гласа му. - Всъщност, чакай ме горе, аз сам ще дойда. Отключи ми само.

Още по-добре. И без това не ми се искаше да се обличам специално, за да отида да му отключа на принца.