Глава 7

5.1K 233 81
                                    



*Дарина*

Врътнах ключа на входната врата след като я затворих с крак понеже ми беше малко трудно да крепя двете торби и телефона си и наистина ми се искаше да си бъда сама, защото честно казано този мъж трудно го изтърпях днес. 


- Да, Василена. Добре, ще седна да прочета. - говорех по телефона докато си влизах вкъщи. - Да, да, да. Разбира се. - затворих входката врата с крак понеже ръцет ми бях пълни с плокове.

- Ммм, какво има за вечеря? - Калоян изникна от дневната и подскочих, защото се стреснах. Изгледах го на кръв, а той глупакът изглеждаше прекалено доволен от творението си. Идиот!

- Жена ми, ще ти звънна после. - затворих ѝ и присвих очи към Калоян. - Какво правиш тук?

- Днес съм ти на гости, не е ли очевидно?- сви гигантските си рамене и взе пликовете от ръцете ми. -  Мислех да ти поръчам бира, но се спрях въпреки че тази твоята е отвратителна. Не можа ли да купиш нещо Приринско, Бургаско, Каменица Каква е тази Ариана? Това и алкохолиците на го пият. А, взела си ми Бургаско. Браво. - разсъждаше докато изваждаше покупките от торбите. - Също и чипс. А и това си взела. - извади Mega Pack-a с Ruffles. - Евалата!

Ако до преди малко мислех да не казвам нищо,  но вече не можех да остана безучастна. 

- Ти какво се разполагаш все едно си у вас? 

- Е, не съм ли? - отвори бирата си и удари една доста стабилна глътка.

- Ами, не?

- Е, не така с лошо, де. Знам, че се сърдиш за одеве, но го правя защото държа на теб. - понечи да ме прегърне, но аз го отблъснах пуфтейки и минах покрай него, за да отида зад бара. Вързах косата си и се заех с оправянето на багажа, а Калоян просто въздъхна и седна отново на бара. 

Измих си пилешкото и го почистих преди да го нарежа на жулиени, след това нарязах и гъбите и накалцах четвърт глава лук. Сложих една средна тенджера на котлона и сложих малко зехтин, оставяйки я да загрее. Щом беше загряла изсипах пилешкото вътре. Овкусих го със сол и черен пипер и го ставих  да се позарържи като го разбърквах периодично и щом вече нямаше никаква вода прибавих и гъбите и лука. Когато се задушиха и те прибавих и течната сметана

Бъди Моя  (18+) (ВИС-3 №1)Место, где живут истории. Откройте их для себя