Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 23

*Дарина*

- Някога изобщо смяташе да ми кажеш, че си ми довела мутра в къщата? А, Дарина?

- Тате, аз...- започнах

- Питах те нещо. С кой акъл го направи, бе момиче? Или държи нещо срещу теб и затова правиш целият този цирк? Заработваш нещо ли? Кажи и ще оправим всичко. ГДБОП ще са по петите му преди дори да успее да реагира. - това, което най-много ме обеспокои бе факта, че беше сериозен.

- Тате....- преглътна. - Обичам го. Наистона го обичам. Той ме прави щастлива. Когато е с мен той е не е Калоян Илиев - Гробаря, а е просто Калоян. Моят Калоян.

- Не интересува, Дарина. Не искам дъщеря ми да се среща с мафиот и точка. - отпи от уискито си докато гледаше през големия френски прозоред в трапезарията и го каза толкова монотонно, че ми идеше не знам какво да направя.

- Не можеш да ми забраниш! - скочих от стола на бара.

- Не мога ли? - обърна се към мен и по всичко личеше, че това което казах го развесели. - Хайде, да видим дали не мога. Прекрачиш ли заповедтта ми ти взимам абсолютно всики кредитни карти и закривам банковата ти сметка. Разбери го, Дарина. Правя го за твое добро.

- Не е вярно. - извиках. - Ако го правеше за мое добро нямаше да ми забраниш да бъда с него. Аз го обичам! Обичам! Знаеш ли изобщо значението на тази дума? Или ти обичаш само себе си и не интересува дали причиняваш на собствената си дъщеря болка? Кажи ми, тате пука ли ти изобщо за моето щастие?

- Не ми дръж такъв тон, момиченце! Все още съм ти баща! - развика се.

- Ами тогава се дръж като такъв! Не можеш да ми забраниш да съм с него!

- Не ме изпробвай, момиченце!

- С Калоян сме сгодени. - погледнах го в очите най-сериозно и го изръсих. А, реакцията от него беше такава каквато очаквах. Разлюти се още повече. Целият почервеня и вените по челото му изпъкнаха.

- Какво?!

- Чу ме. В неговите среди аз вече съм негова годеница, представи ме официално още март месец.

- Марш в стаята си! - посочи към коридора и аз завъртях очи. Сякаш пък изгарях от желание да стоя около него. Взех си телефона и отпраших към стаята си. Хера лежеше да леглото ми и изглеждаше унила. Въздъхвайки седнах на леглото и аз погалих, а тя постави главата си на крака ми и сви уши, скимтейки. Облиза бедрото ми, явно това беше нейният начин да ме успокои или да ми покаже, че беше до мен. Пресегнах се и отворих нощното си шкафче, за да извадя кутията с цигари която бях закътала тук за черни дни. Извадих и кутията си от някогашните шинии, която се бе превърнала в пепелник още щом навърших петнайсет. Взех една и я запалих преди да легна по гръб и да се загледам в тавана.