Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 29

*Калоян*

Да изчакам да се съмне преди да ударим беше по-трудно отколкото предполагах. Оказа се, че е била точно под носът ни. Държат я в Царската гара в Казичене. 

- Добре, момчета. - разтлах плана на гарата на капака на колата. - Ние сме тук. - посочих главния вход, а според Пашата Дарина е тук. - оградих таванското помещение. - Не ми пука колко тела ще заровим, важно е единствено да я измъкнем невредима. Разбрано? - всички кимнаха и извадиха пистолетите си; включително и баща ѝ. 

- Хайде, момче! Дарина ни чака. - Игор ме потупа по рамото. 

- Дарина ни чака. - повторих думите му сякаш бяха някаква мантра и поех дълбоко дъх преди да извадя пистолета си и да дръпна предпазителя. Дръпнах слайда и заех бойна позиция. Игор и другите направиха същото. - Отваряйте си очите на четири! 

Коршумите сякаш валяха като дъжд, но никой от хората ми се даваха лесно. 

- Признавам, доста подрани. Бързо се усети къде я крием. - чух познат глас и ръкопляскане. 

- Илияне! - изръмжах щом се обърнах. - Ей, сега ти ебах майката, копеле мръсно! - хукнах към него. Юмрукът ми се заби в ребрата му и той изсумтя. - Трябваше да те убия още онзи ден. Кажи ми, Жорж знае е ли че през цялото време е хранел убиецът на собствената му жена? А, педал такъв? Ти си мишка. Това си ти. Една мишка, която цял живот се е борела за удобрение и такъв ще си останеш. Шибан гъзолизец. - удрях го бесно, искравах целият си гняв върху него. Бях го съборил на земята и го удрях, а той ставаше все по-окървавен и по-окървавен. Плюеше кръв, но на мен ми пукаше. Исках го мъртъв!

- Спри се! Имаме по-важна работа. - Игор ме дръпна за ръката и разтърва. 

- Прав си. Няма повече да си губя времето с отрепки като него. - насочих пистолета си към него и дръпнах спусъка един, два, три, безброй пъти. Признавам унесох се, но поне останах доволен от творението си. - Гори в Ада, копеле мръсно! - изплюх се върху трупа му. 

Коршумите не спираха да свистят из въдуха, но след от Жорж и онова другото копеле Борис нямаше. Криеха се мишките. Игор падна на земята и се бореше с една от горилите на Жорж, който го душеше с желязна тръба. Изритах мазния талибан от себе си, като му пратих един силен ритник в топките и вдигнах един винкел от пода. Ударих кучият син върху Игор и той падна на земята и локва кръв започна да се оформя около главатата му. Подадох му ръка и той я прие. Помогнах му да се изправи и той ме потупа по рамото.