Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 9

*Дарина*

- Калоя- женският глас бе това, което ни откъсна от следобедната  дрямка. Усетих го в полу-заспало състояние да скача и да ни покрива с нещо. Отворих бавно очи и видях жена в средна възраст да седи облегната на прага на дневната, а Калоян изглеждаше сякаш бе видял призрак. 

- Мамо, какво правиш тук? Не мога ли поне да се обадиш? - гласът му бе изтегнат. Чакай! Мамо ли? О, мамка му! Страхотно първо впечатление, Дарина! Просто страхотно. Пред теб стои The OG Столична мутреса, а ти какво? Излагаш се. 

- Че от кога трябва да идвам с предупреждение, бе Калояне, сине майчин? - майка му скръсти ръце пред гърдите си и затропа с крак, от което Калоян преглътна. 

- Не, не. Но поне, ако се беше обадила щяхме да бъдем по-прилични. - опита се да се оправдае. Оой, Калата го беше страх от майка му. Колко сладко!

- А, кога смяташе да ми кажеш че имаш приятелка? 

- Какво? -това го хвана неподготвен и замига на парцали. 

- Не ми мигай, а ставайте да се обличате и да пием кафе. - окей, това накара и мен да се ококоря. - О, и само да знаете; искам да знам всичко. -тръгна надолу по коридора. Калоян скочи от дивана като попарен и тресково търсеше боксерките си и разбира се аз започнах да се се смея ноконтролируемо. Спря и присви очите си към мен. 

- Не ми се смей, а ставай да се обличаш. 

- Какво точно да си облека? - изгледах го тъпо. Единственото нещо, което ми остана здраво са прашките. 

- Оу, сега се връщам. - хукна към стаята си и след няма и две минути се върна със сиво долнище и някаква стара тениска, а в ръцете си държеше някакви негови къси панталонки и тениска. Навлякох ги, като ми се наложи да навия ластика някоко пъти понеже плувах в тях. Хвана ме за ръката и ме поведе към кухнята, но спря точно на прага. 

- Само да те предупредя, мама умее да изкопчва иноформация. 

Пич, родителите ми се диплолати, мислиш ли че не съм свикнала? 

Минах зад бара и прозявайки се, включих кафемашината.

- Майка ти как си пие кафето? - попитах го, пак докато се прозявах.