Бъди Моя (18+) (ВИС-3 №1)

Глава 16

*Дарина*

- Взела си си пистолета нали? - прошепна в ухото ми, за да успее да надвика силната музика докато бяха на стълбите и се бяхме облегнали на парапета и наблюдавахме хората долу. Някои танцуваха и се забавляваха, а други просто си седяха по масите и или пиеха или хапваха или и двете.

Вече бях официално представена, като негова партьорка в живота и в тази част от бизнеса и имах същите права като него. Нито процент повече или по-малко. Представянето не беше като това, което виждаме в мафиотските филми или романи. Не беше грандиозно голямо събиране с хиляди хора. Тук присъстваха членовете и най-доверените му хора и разбира се, моите идоли Велеви и Груйч. Момичета на моята възраст имаха за идоли актьори или певци докато аз бях тук и идолизирах мафиоти и техните жени. Е, технически едната ми идолка беше певица и актриса и това правеше ситуацията що-годе нормална, нищо че творчеството ѝ беше прекалено далеч от мен, но пък за сметка на това бях гледала филмите и сериалите в които играеше. Другата пък беше главен готвач и държеше верига скъпи ресторанти, като имах честта първата ми среща с Калоян да бъде именно в един от тях.

- Един на бедрата под роклята и имам и нож. - прошепнах на свой ред.

- Ти си невероятна! Обичам те! - подсмихна се и ме целуна. Усмихнах се също. Обожавах да ми казва тези две думи; можех да ги слушам по цял ден.

- Аз също, - ръфнах го за долната устна и той изръмжа игриво.

- Здраво, Калояне! - дълбок и груб сръбски акцент се чу и вече знаех кой беше това. Не кой друг, ами Груйч. Обърнахме се с Калоян и цялата се вцепених. Не от страх или нещо подбно, ами защото пред мен стояха Орела и Орлицата и мамка му Орела беше толкова хубав за мъж на четиридесет почти. И орлицата не бих я върнала, нищо че нямах влечения към другият пол. Мамка му за Милица бих го направила. Такава красота, такава класа, такъв сексапил - можех само въздишам и да мечтая да бъда като нея.

- Здраво, Бранко! - Калоян подаде ръката си и той я стисна.

- Това предполагам е булката?

- Това е булката. - Калоян се засмя, а на мен ми идеше да му забия една за дето ми казваше така.

- Приятно ми е, аз съм Бранимир. Чувал съм много за теб. - подаде ръка към мен и аз се усмихнах.