И той разказваше за нея на звездите.
Малки бели петънца - верни приятели сред необятната тъма.
В нощи-тихи като тази,
описваше им той очите й- огромни светещи елмази,
а те му обещаха помежду им тайната да се запази.
Довери им той мечтите си големи,
за любов и копнежи в сърцето му стаени.
Протегна си към тях ръката,
пожела си да достигне небесата.
Искаше със нея до небето да се изкачи,
и там, насред морето от блещукащи звезди,
с целувка нежна тя да го дари.
YOU ARE READING
Без заглавие
PoetryПросто букви, съставящи думи, навързващи изречения, градящи стихове, образуващи стихотворение... 29.06.2019 - #1 in sadness 04.01.2020 - #1 in стихотворения 09.03.2020 - #2 in поеми
