Options/ Plan b

13

Гласовете от стаята на Сиера отново бяха заглушени от силната музика, идваща отвътре. Не искам и да си мисля за нещата, които вероятно правят.

Стомаха ми се сви от тази ми мисъл.
Защо?

Няколко часа по-късно наоколо вече беше тихо и се надявах да са заспали или излезли.
Излязох предпазливо от стаята си и се заслушах в тихия коридор.
Тишина.

Насочих се към кухнята, донякъде доволна, че са излезли и няма да ги засека. Но уви аз нямах никакъв късмет.

Още с влизането си бях посрещната от целуващата се двойка притисната до плота. Стомаха ми се сви още по-болезнено като си спомних за втората ми среща с Люк в тази кухня. Трябва да изтрия този спомен от съзнанието си. Призля ми, когато осъзнах, че Сиера носи тениската му.

Той ѝ е дал тениската си.
И както стана дума за тениски, трябва да му върна онази.
Изведнъж действията на сестра ми замряха, което сочеше, че вече ме бе видяла.

Прекалено странно и подозрително ли би било ако се обърна на петите си и изчезна без да кажа нищо?

-Джулс, от кога си там?-попита ме тя, докато отблъсна внимателно красавеца от себе си. Усмихнах се неловко, наблюдавайки как бузите ѝ почервеняват.
От друга страна Люк не бе никак смутен от присъствието ми или от това, че съм ги видяла. Напротив!

Нарочно прегърна Сиера в гръб и целуна нежно врата ѝ, докато ме гледаше право в очите тъй като тя не виждаше нищо от случващото се.

-Сега дойдох.-измърморих веднага щом осъзнах колко глупаво изглеждам от страни.

-Всичко наред ли е? Малко си бледа.

-Добре съм.-излъгах.-Боли ме стомаха. Това е всичко.-усмихнах се като продължих да лъжа най-нагло, опитвайки се да отбягвам, да поглеждам точно към него.

-Искаш ли да ти дам някакво лекарство или да ти приготвя нещо за хапване? Може да ти мине ако хапнеш нещо.-предложи учтиво сестра ми.

-Няма нужда, не искам да ви притеснявам.

-Стига глупости, това е вашия дом. Не ни притесняваш, Джул, нали принцесо?-начина, по който нарече Сиера накара стомаха ми да се преобърне изцяло. Защо просто не се махна от тук?